За момент се запитах дали ще ме остави окован. Все пак бяхме непознати, не ми дължеше нищо. Защо да губи време и да рискува свободата си заради мен?
В следващия миг обаче — след мимолетно колебание, чудейки се навярно дали е разумно да ми помогне — той се примъкна до мен, подръпна оковите ми, а сетне се шмугна бързо в невидима част от трюма зад мен. Върна се с ключове. Докато отключваше оковите, ми каза името си — Адевале. Благодарих му тихо, разтърках глезени и прошепнах:
— Какъв е планът, друже?
— Да откраднем кораба — отговори кратко той.
Планът ми хареса. Първо обаче си взех робата и скритото острие. Добавих и кожени ръкавици и кожен жакет към ансамбъла.
Междувременно новият ми приятел Адевале започна да освобождава с ключовете и другите пленници. Аз взех втора връзка с ключове от гвоздей на стената и се заех да му помагам.
— Услугата върви с уловка — казах на първия, докато пръстите ми се бореха с веригите му. — Ще плаваш с мен.
— Готов съм да те последвам и в ада, друже.
Повечето мъже на палубата вече бяха свободни и вероятно войниците горе чуха нещо, защото внезапно капандурата се отвори и един страж се заспуска надолу с извадена сабя.
— Хей! — извика той, ала „хей“ се оказа последната му дума.
Аз вече бях закопчал скритото си острие на китката (и за миг си помислих, че макар да съм го носил толкова кратко, ми изглежда познато, сякаш не сме се разделяли години наред) и с едно тръсване на ръката извадих кинжала, пристъпих напред и го забих дълбоко в гърдите на стража.
Не действах безшумно и чисто. Пронизах го толкова силно, че острието изскочи от гърба му и го прикова към стълбата. Издърпах кинжала и в същия момент видях ботушите на втори войник и върха на сабята му — пристигаха подкрепления и този път не се забавих. Прокарах острието под коленете му и той се свлече с писък и изпусна сабята си. С прерязан до костта крак войникът изгуби равновесие и се присъедини към другаря си, пръскайки кръв върху палубата. Бунтът вече се вихреше с пълна сила. Освободените мъже се втурнаха към купчината с конфискувани вещи и прибраха притежанията си, въоръжавайки се със саби и пистолети. Докато си надяваха припряно ботушите, започнаха и да спорят кое на кого е. Нямаше време обаче да играя ролята на справедлив съдник. Издърпах две-три уши да ги усмиря и не след дълго новият ми отряд бе готов за битка. Над нас трополяха крака и се чуваха уплашени викове на испански. Стражите също се готвеха — да потушат метежа.
Тогава се случи още нещо — корабът се разтърси внезапно. Разбрах причината — порив на вятъра. Срещнах погледа на Адевале и устните му оформиха една-единствена дума: „Буря“.
Корабът пак се разлюля. И времето се обръщаше срещу нас — трябваше да спечелим бързо битката и да завземем кораба, защото яростните повеи бяха нищо — нищичко — в сравнение с мощта на предстоящия ураган.
Честотата на първите пориви подсказваше кога ще ни удари с пълна сила. Знаех как да определя и посоката. А опитен моряк като мен би могъл да използва бурята в своя полза. Успеехме ли да отплаваме скоро, щяхме да изпреварим преследвачите си.
Да, точно така! Ужасът от урагана отстъпи място на убедеността, че ще съумеем да го впрегнем в наша полза. Бурята щеше да ни помогне да се измъкнем от испанците. Прошепнах няколко думи на Адевале, той кимна и предаде плана ми на другите мъже.
Очакваха да излезем от главната капандура. Очакваха хаотично и неорганизирано нападение откъм квартердека. Щяха да си платят, задето са ни подценили.
Наредих на неколцина мъже да застанат в основата на стълбите и да вдигат шум, сякаш се подготвят за атака, а останалите поведох към кърмата. Минахме през лазарета и тихомълком изкачихме стъпалата към камбуза. След миг се изсипахме на главната палуба и разбира се, сварихме испанските войници неподготвени — с гръб към нас, насочили мускети към капандурата на квартердека.
Идиоти! Нехайни идиоти, не само застанали с гръб към врага, ами и решили да използват мускети в близък бой срещу въоръжени със саби противници. Платиха със стомана в коремите си и в гърлата. Квартердекът се превърна в бойно поле. Безмилостно използвайки предимството на изненадващата си атака, за няколко минути се оказахме заобиколени от телата на мъртви или умиращи испанци, а последните се хвърлиха отчаяно през борда.
Поспряхме да си поемем дъх. Платната на кораба бяха прибрани, ала нов порив на вятъра го разклати заплашително. Ураганът щеше да връхлети всеки момент. По палубите на другите кораби от флотилията наизлязоха войници с пики и мускети, подготвящи се да посрещнат атаката ни.