Близо До тях седеше сам друг пират — Джеймс Кид, когото някои смятаха за син на Уилям Кид. Сега обаче вниманието ми се насочи към старите ми приятели, които станаха да ме поздравят. Тук не робувахме на формалностите, етикецията и престореното благоприличие, сковаващи другите общества. Страшилищата на Бахамите Бенджамин и Едуард ме посрещнаха по пиратски — с крепки прегръдки на размекнати стари мечки, просълзени да видят предан другар.
— Ела, моряко, седни да пийнем! — подкани ме Бенджамин.
Едуард изгледа Адевале.
— Кой е този, Кенуей?
— Адевале, кормчията на „Гарвана“.
Тогава Едуард взе на подбив името на кораба ми. Не спомена робата ми, но сигурно нямаше да ми се размине. След прегръдките и двамата, разбира се, ме огледаха изпитателно. Запитах се дали съчиняват остроумия за облеклото ми, или преценяват колко съм се променил. Когато ги срещнах за пръв път, бях момче все пак, но лекомисленият арогантен юноша, блудният син и влюбеният, ала безпътен съпруг се бе преобразил — в мъж, белязан и закален в битки, по-предпазлив, по-студен и сдържан, погребал дълбоко истинските си страсти.
Навярно двамата ми стари приятели виждаха това — как момчето е съзряло и се е превърнало в мъж.
Обясних им, че търся хора да попълнят екипажа ми.
— Тук има десетки способни мъже, но бъди предпазлив — предупреди ме Едуард. — Преди две седмици се появи кораб на краля. Моряците му създаваха неприятности и се перчеха, сякаш мястото е тяхно.
Новината не ми хареса. Удс Роджърс ли стои зад това? Авангард ли е изпратил? Или обяснението е друго? Тамплиерите? Мен ли търсеха? Или другиго? Залогът вече беше по-висок. Разбирах го. Лично аз бях допринесъл мизата да се вдигне.
Докато търсех моряци за кораба си, научих туй-онуй за присъствието на англичаните на Бахамите. С Адевале разговаряхме с мъже, забелязали войници в униформи на армията на Негово Величество. Британците искаха да ни унищожат, разбира се — бяхме трън в задника им, мръсно петно върху червения им флаг. Интересът им към нас обаче явно бе нараснал. Затова при следващата ми среща с Едуард, Бен и Джеймс Кид в „Олд Ейвъри“ се оглеждах бдително за непознати лица и говорех шепнешком.
— Чували ли сте за място, наречено Обсерваторията? — попитах ги.
Често мислех за него. При споменаването му очите на Джеймс Кид проблеснаха. Изгледах го втренчено — беше млад, на двайсетина година, по-млад от мен и също като мен — с гореща кръв. Тач и Хорниголд поклатиха глави, но той кимна.
— Да, чувал съм за Обсерваторията. Стара легенда като за Елдорадо и Извора на младостта.
Подканих ги да седнем, огледах се наляво и надясно да проверя за кралски шпиони и пригладих върху масата рисунката, открадната от имението на Торес. И тримата мъже се втренчиха заинтригувано — някои повече, други по-малко или с престорено равнодушие — в поомачканото, ала все пак ясно изображение на Обсерваторията.
— Какво знаеш? — попитах Джеймс Кид.
— Било храм или гробница. Вътре имало съкровище.
— Врели-некипели! — възкликна Едуард Тач. — Приказки ли предпочиташ или истинско злато?
Едуард не искаше да участва в откриването на Обсерваторията. Така и предполагах. Знаех го, преди да си отвори устата, по дяволите. Той предпочиташе съкровища, които да сложи на везните — сандъци, пълни с монети, ръждясали от кръвта на предишните си собственици.
— Съкровището в Обсерваторията струва повече от злато, Тач. Десет хиляди пъти по-ценно е от плячката от всеки испански кораб.
Бен също се колебаеше. С искрен интерес явно ме слушаше само Джеймс Кид.
— Крадем от краля, момче, за да храним сиромасите му, момче. Така се издържаме тук — тросна се Бен и заби мръсния си сбръчкан показалец в рисунката ми. — Това не е съкровище, а фантасмагория.
— Разкрием ли тайната, ще сме подсигурени до края на дните си — възразих.
Старите морски вълци бяха солта на земята, най-добрите моряци, с които бях плавал, но им липсваше прозорливост. Обмисляха удари, които да ни напълнят джобовете за няколко месеца, а аз им говорех за трофей, който ще ни уреди за цял живот! Да не споменаваме, че щеше да ме направи джентълмен — състоятелен и многообещаващ мъж.
— Още ли бленуваш за фустата в Бристол? — подкачи ме Бен, щом споменах Каролин. — Исусе, забрави я, момче! Насау е по-добро място от Англия!