Докато стражите се връщаха на поляната, аз ги заобиколих и изстрелях следващата стрела по войника най-отзад. Скочих и го улових, преди да падне. Завлякох тялото му в шубрака, благодарейки мислено на храбрите си моряци. Нямаха представа, че съм тук, но ми помагаха, сякаш съм ги подготвил предварително.
Един войник се обърна, не видя другаря си и извика:
— Хей! Къде е Томпсън?
Спотаен в гъсталака, аз заредих трета стрела и притиснах тръбата до устните си. Поех си бързо дъх и издух бузи точно както Кид ми показа. Стрелата го улучи под челюстта и той вероятно си помисли, че го е ухапал комар — докато не изгуби съзнание.
Прелюдията приключи. Време беше за истинското зрелище. Преброих войниците. Трима мъртви, шестима живи. Успеех ли да елиминирам още двама, преди да се усетят какво става, щях да се справя лесно с останалите. С помощта на скритото острие. Аз и тайният кинжал. Действах и мислех като асасин. Значеше ли това, че съм асасин? Все пак се бях заклел да отмъстя на тамплиерите за случилото се в Хадъртън. Врагът на моя враг ми е приятел… Не, аз бях единак. Отговарях само пред себе си. Необвързан от кодекси. Години наред се борих да се освободя от условностите. Нямаше да изневеря на убежденията си.
Войниците се оглеждаха. Питаха се къде са другарите им. Осъзнах, че няма как да сваля още някого. Налагаше се да ги нападна. Шестима срещу един. Разполагах обаче с предимството на изненадата. Изскочих от храстите и първо срязах въжетата около китките на Адевале. Зад мен той се втурна да си намери оръжие. Острието беше в дясната ми ръка, пистолетът — в лявата. Застанал между двама войници, разперих ръце, натиснах спусъка и същевременно замахнах с острието. Единият умря с куршум в гърдите, а другият — с разпорено гърло.
Хвърлих празния пистолет и извадих втори от колана си. Две нови мишени се изпречиха пред мен. Този път замахнах от ляво надясно и забих острието в гърдите на третия войник. Пратих куршум в устата на четвъртия. Парирах саблен удар с острието. Следващият ми противник ме нападна с оголени зъби и нямах време да извадя третия пистолет. Разменихме си по няколко удара. Оказа се по-добър, отколкото очаквах. Докато губех ценни секунди да го отблъсквам, другарят му насочи мускета си към мен, готов да дръпне спусъка. Клекнах, подпрях се на коляно, замахнах нагоре с острието и срязах хълбока на войника със сабята. Мръсен номер. Гаден номер.
В рева му, освен отчаяние и болка долових нещо от английското чувство за достойнство. После краката му се огънаха и той се строполи на земята. Сабята му висеше в ръката, безпомощна да попречи на острието ми да се забие под брадичката му и да излезе през небцето.
Мръсен номер. Гаден номер. И глупав. Бях на земята (никога не падай по време на битка), с оръжие, вклинено в противника. Лесна плячка. Лявата ми ръка посегна трескаво към третия пистолет, но ако мускетът на войника не засечеше от влажния барут, бях мъртъв.
Погледнах го и видях типичното изражение на стрелец, готов да натисне спусъка. В същия момент Адевале връхлетя върху него и от гърдите му се подаде връх на сабя. Въздъхнах облекчено, когато кормчията ми подаде ръка. Разбирах колко близо съм бил от смъртта. На косъм от смъртта.
— Благодаря, Аде.
Той се усмихна, махна с ръка и очите и на двама ни се насочиха към войника. Гърдите му се надигаха и спускаха, поемайки последните дихания. Едната му ръка трепна и след това застина неподвижно, а ние двамата се запитахме какво ли щеше да е, ако събитията се бяха развили другояче.
37.
След като освободихме мъжете, с Джеймс слязохме на брега — бряг, отново принадлежащ на местните, а не на войници или робовладелци. Взирахме се в морето. Той изруга и ми подаде далекогледа си.
— Чий е корабът? — попитах.
Грамадна галера се отдалечаваше на хоризонта. Все още различавах моряците по палубата и човека, който им даваше заповеди.
— Виждаш ли стария мръсник? Холандски търговец на роби. Казва се Лорънс Принс. Живее като цар в Ямайка. Следим го от години. Пак ни се изплъзна! — горещеше се Джеймс.
Имаше право. Търговецът на роби бе успял да избяга от Тулум. Несъмнено смяташе мисията си за провалена. Ала бе останал жив и свободен.