— Леле колко си унесен! Влюбен ли си?
Изгледах го с помътени очи. Бях достатъчно пиян да ми се прииска да се бия с него и прекадено пиян да осъществя желанието си. А и до Басмения Джак стоеше Чарлс Вейн — двамата бяха пристигнали току-що в Насау, ала славата им ги бе изпреварила. Всеки пират, спрял в Насау, разказваше за тях. Чарлс Вейн беше капитан на „Рейнджър“, а Басмения Джак — кормчия. Роден в Англия, но отраснал в Куба, Джак изглеждаше по-скоро като латиноамериканец. Освен шарената басмена риза, откъдето произлизаше прозвището му, носеше големи халки на ушите и кърпа на главата, подчертаваща високото му чело. Звучи като присмял се хърбел на щърбел, но Джак пиеше непрекъснато. Дъхът му винаги беше кисел, а тъмните очи — натежали и сънливи от алкохола.
Вейн беше по-находчивият от двамата — с по-остър ум и език, макар да не се набиваше толкова на очи. Имаше дълга чорлава коса и рядка брада. И двамата бяха въоръжени със саби и с пистолети, пъхнати в колани, кръстосани пред гърдите им. И двамата воняха след дългия престой в открито море. Не бяха надеждни — Басмения Джак беше смахнат пияница, а Вейн — избухлив и жесток, като не се свенеше да излива яда си и върху собствения си екипаж. Все пак бяха пирати. И двамата. Сродни души.
Добре дошли в Насау, джентълмени — поздравих ги. — Всеки побратим е добре дошъл.
Сега е моментът да вметна, че пиратите не са спретнати домошари. Поддържането на корабите в изрядно състояние е въпрос на оцеляване. На сушата обаче, където се чувстват в безопасност — или поне не ги заплашва непосредствена опасност — се разхайтват. Искам да кажа, че Насау приличаше на клоака — по стените на форт Насау зееха дълбоки пукнатини, порутените ни бараки се разпадаха, провизиите и стоките ни гниеха в безпорядък, а колкото до нужниците — е, знам, че не съм ви спестявал противните подробности от живота си, но чак дотам няма да стигна.
Най-лоша беше вонята. Не, не от клозетите, макар и тя да не се търпеше. От купищата гниещи животински кожи, захвърлени по брега от пиратите, също се разнасяше смрад. Духнеше ли вятър оттам — нямам думи да ви го опиша.
Тоест едва ли имам право да виня Чарлс Вейн, че се огледа наляво и надясно и макар да е дръзко от страна на човек, прекарал цял месец в морето, рече:
— Това, значи, е новата Либерталия? Вони като всяка клоака, която съм обирал през последната година.
Едно е да критикуваш собственото си леговище, друго е да слушаш как други го чернят. Чувстваш се длъжен да защитиш доброто старо място. Аз обаче замълчах.
— Казаха ни, че в Насау всеки прави каквото пожелае — изсумтя Басмения Джак.
Преди да успея да отговоря, спасението се появи под формата на Едуард Тач — с рев, прозвучал в еднаква степен и като поздравление, и като боен вик, той изкачи шумно стъпалата и нахлу на терасата, сякаш „Олд Ейвъри“ е кораб, който се кани да плячкоса. При това сега внушителната му черна грива бе допълнена с гъста и дълга черна брада.
Позьор както винаги, той застана пред нас с разперени ръце. Гледайте! После ми намигна и застана в средата на терасата, поемайки юздите, без дори да полага усилия. (Което е странно, като се замисля, защото въпреки хвалбите ни как Насау е република, където властва абсолютната свобода, ние продължавахме да се съобразяваме със своята йерархия, а когато Черната брада бе наоколо, нямаше никакво съмнение кой я оглавява.)
Вейн се ухили. Намръщеното му лице се разведри, както и възцарилото се напрежение.
— Капитан Тач! Не съм виждал по-великолепна брада!
И потърка с длан своята растителност, а Черната брада изпъчи гърди.
— Защо да развявам черен флаг, след като черната брада върши същата работа? — засмя се той.
Всъщност в този момент се роди легендата за Черната брада. Тогава Тач започна да се нарича така. По-късно му стана навик да сплита брадата си и да пъха пламнали фитили в нея, за да всява ужас, когато напада корабите. Благодарение на въпросната тактика се прослави като страшилището на моретата не само на Бахамите, не само на Карибите, но и в целия свят.
Въпреки репутацията си Едуард не беше жесток човек. Ала като асасините с техните мантии и зловещи кинжали, изскачащи от тайни места, и като тамплиерите със злокобните им символи и намеците им за всемогъщи сили, Едуард Тач — Черната брада — знаеше отлично колко важно е врагът ти да трепери от страх.