Оказа се, че бирата, отдихът и добрата компания не са единствените причини Чарлс Вейн и Басмения Джак да ни озарят с присъствието си.
— Говорят, че кубинският губернатор се кани лично да получи купища злато в близка крепост — изплю камъчето Вейн, щом стиснахме халбите и запалихме лулите.
— Дотогава съкровището ще си стои там и ще чака някой да го отмъкне.
Така се стигна до обсадата на Порто Гуарико.
Е, битката се оказа кървава, но кратка. Въоръжени до зъби и развели черния флаг, доплавахме с четири галеона в залива и надупчихме крепостта с гюлета вместо поздрав.
После пуснахме котва, нададохме бойни викове, нагазихме в плитчината и прецапахме до брега, оголили зъби. За пръв път видях Черната брада в действие — наистина страховита гледка. Облечен от главата до петите в черно, запалил фитилите в гъстата си брада, той сякаш бълваше огнени змии, забулен в ужасяваща пъклена мъгла. Малцина не биха подвили опашка под напора на такава бясна атака. Повечето войници направиха точно това. Храбреците, останали да умрат или да се бият, умряха.
И аз дадох своя принос, сечейки с острието, превърнало се в част от дясната ми ръка както пръстите, и с пистолет, бумтящ в лявата. Когато куршумите ми свършиха, измъкнах сабята. Неколцина от хората ми не бяха ме виждали в битка досега, та ще ми простите признанието, и в действията ми имаше известна зрелищност — въртях се вихрено, с едната ръка пронизвах стражите, а с другата стрелях, поваляйки по двама, дори по трима наведнъж, подтикван не от жажда за кръв или жестокост — не бях освирепяло животно все пак — а от ловкост и пъргавина. Умеех да се бия и да придавам артистичност на сраженията.
После, щом завзехме крепостта, влязох в стаята, където Лауреано Торес си пушеше лулата и наблюдаваше как броят парите, пазен от двама телохранители.
В миг двамата войници станаха мъртви войници. Торес ме погледна презрително и отвратено. Аз изопнах рамене в асасинската мантия — попрокъсана в момента, но все пак впечатляваща — и острието ми се прибра с щракване под китката. Кръвта на стражите му прокапа под ръкава ми.
— Добра стига, Ваше Превъзходителство — поздравих. — Чух, че ще бъдете тук.
— Познавам лицето ти, пирате — подсмихна се той. — Но при предишната ни среща се представи с име назаем.
Дънкан Уолпоул. Липсваше ми.
Адевале също влезе в съкровищницата. Погледна труповете, после — Торес, и очите му потъмняха, навярно от спомена за пленничеството в един от губернаторските кораби.
— Е — продължих аз, — какво прави Великият майстор на тамплиерите толкова далеч от имението си?
Торес ме изгледа високомерно.
— Няма да ти отговоря.
— А аз ще ти отрежа устните и ще те нахраня с тях — отвърнах бодро.
Заплахата свърши работа. Той подбели очи, но самоувереността му се поизпари.
— След бягството на Мъдреца от Хавана предложихме награда за залавянето му. Някой ни съобщи, че го е открил. Златото е за него.
— Кой го е открил? — попитах.
Торес се поколеба. Адевале стисна дръжката на сабята си и изгледа яростно тамплиера.
— Робовладелец на име Лорънс Принс — въздъхна Торес. — Живее в Кингстън.
Кимнах.
— Историята ти ми харесва, губернаторе. Ще ти помогнем да я довършиш. Ала ние ще определим начина. Ще използваме теб и златото ти.
Нямаше избор. Знаеше го. Следващата ни спирка беше Кингстън.
39.
Няколко дни по-късно с Адевале се топяхме под знойното кингстънско слънце, следвайки по петите губернатора, който отиваше да се срещне с Принс.
Научихме, че Принс има захарна плантация в Кингстън. Мъдреца работел за него, но Принс се полакомил за наградата и решил да го продаде.
Да нападнем плантацията? Не. Твърде много стражи. Прекалено голям риск да привлечем вниманието на Мъдреца и да побегне. А и не знаехме със сигурност дали е там.
Сметнахме за по-благоразумно да използваме Торес да го купи. Торес щеше да се срещне с Принс, да му даде половината злато и да му предложи другата половина, щом достави Мъдреца. Аз и Адевале щяхме да откраднем Мъдреца и да го разпитаме къде е Обсерваторията. После щяхме да станем богати.
Просто, а? Какво би могло да се обърка в толкова добре премислен план? Отговорът се появи в облика на стария ми приятел Джеймс Кид.