Принс посрещна Торес на пристанището. Плантаторът беше стар, дебел и се потеше обилно в жегата. Разговаряйки, Торес и Принс тръгнаха заедно. Двама войници вървяха на няколко крачки пред тях и още двама — зад тях.
Щеше ли Торес да вдигне тревога? Вероятно. Направеше ли го, Принс разполагаше с достатъчно хора да ни надвие лесно. Ала случеше ли се това, Торес знаеше, че първият ми саблен удар ще пререже гърлото му. И тогава никой от нас нямаше да види повече Мъдреца.
Странното е, че не го видях. Поне не отначало. Сякаш го почувствах или долових присъствието му. Озърнах се, все едно усещам, че нещо гори. Що за миризма? Откъде идва?
После го забелязах — силует сред тълпата в другия край на кея, част от декора, ала видима за мен. Обърна лице към мен и разбрах кой е — Джеймс Кид. Дошъл тук явно не за да подиша чист въздух и да се наслади на гледката, а по асасински дела. Да убива. Кого?
Принс? Торес?
Господи. Поведох Адевале напред покрай стената на дока, сграбчих Кид и го завлякох в тясна уличка между две рибарски колиби.
— Едуард, какво правиш тук, по дяволите? — Той се бореше да се освободи от хватката ми, но аз го удържах лесно. (Хвърляйки поглед назад — твърде лесно го притиснах до стената на колибата.)
— Следя тези мъже, защото ще ме отведат при Мъдреца — обясних му. — Ще почакаш ли, докато той се появи?
Кид повдигна вежди.
— Тук ли е Мъдреца?
— Да, друже, тук е, и Принс ще ни заведе право при него.
— Мили боже! — Той ме погледна объркано, но аз не му оставях избор. — Добре, добре, ще почакам. Но не задълго.
Торес и Принс се бяха отдалечили. Трябваше да ги настигнем. Последвах Кид и получих практически асасински урок по тайно прокрадване. Получи се. Лесна работа. Придържайки се на известно разстояние, оставахме невидими, но същевременно долавяхме част от разговора. Торес очевидно бе недоволен, че го бавят.
— Омръзна ми да се щурам, Принс, не стигнахме ли вече? — оплака се той.
Оказа се, че сме близо. Близо до какво обаче? Не до плантацията на Принс — това беше ясно. Пред нас се издигаше порутена дървена ограда със странен сводест портал като пред гробище.
— Да, стигнахме — кимна Принс. — Налага се да взема предпазни мерки. Не се доверявам на тамплиерите повече, отколкото те на мен.
— Е, ако знаех, че си толкова плашлив и капризен, Принс, щях да ти донеса букет цветя — каза Торес с попресилен хумор, озърна се и влезе в гробището.
Принс се засмя.
— Не знам защо изобщо си правя труда… Заради парите, предполагам. Много пари…
С едно кимване ние се вмъкнахме в гробището след тях и се прикрихме зад разкривените надгробни паметници, без да изпускаме от поглед Торес, Принс и телохранителите им.
— Време е — прошепна ми Кид.
— Не. Първо да видим Мъдреца — отсякох строго.
Тамплиерът и плантаторът се канеха да приключат сделката. От кожена торба, завързана около кръста му, Торес извади кесия, в която подрънкваха златни монети, и я пусна в протегнатата длан на Принс. Принс претегли възнаграждението, втренчен в губернатора.
— Това е само част от отплатата — обясни Торес. Едно-единствено потрепване на устните му подсказа, че е позагубил обичайното си хладнокръвие. — Останалата също е готова.
Холандецът развърза кесията.
— Неприятно ми е да продавам човек от моя народ, господин Торес. Кажете ми пак… Какви главоболия ви причини Робърте?
— Да не би това да е някаква форма на протестантско благочестие, с каквато не съм запознат?
— Някой друг ден може би — поклати глава Принс и неочаквано подхвърли кесията на Торес.
— Какво? — възкликна той, улавяйки я последния момент.
Принс обаче вече се отдалечаваше. Махна на стражите и подвикна на Торес:
— Следващия път гледай да не те проследят! — После се обърна към хората си: — Действайте!
Стражите обаче не се втурнаха към Торес, а към нас. С извадено острие аз се изправих иззад надгробния паметник и посрещнах първата атака с удар отдолу нагоре по хълбока на противника. Успях да го спра, заобиколих го и забих острието във врата му, прерязвайки сънната му артерия. Облян в кръв, той падна и умря. Избърсах кръвта му от лицето си, завъртях се и пробих ризницата на следващия. Трети заблудих, отскачайки към надгробна плоча. После го наказах за грешката с гореща стомана. Пистолетът на Адевале гръмна, четвъртият падна и схватката приключи. Кид вече беше хукнал след Принс. Погледнах към Торес, който стоеше зашеметен от неочаквания развой на събитията, изкрещях на Адевале и се втурнах след Кид.
— Пропиля шанса си, Кенуей! — извика ми през рамо Кид, докато се надбягвахме по знойните улици.