Тач се изправи и ми даде знак да го последвам.
— Дошъл си да ме подканиш да се прибера у дома, Кенуей, знам. — Изглеждаше трогнат. — Вярата ти в мен ме ласкае. С Насау обаче е свършено. Няма връщане назад за мен.
— Не споделям мнението ти, друже — отвърнах искрено. — Но не ти се гневя.
Той кимна.
— За бога, Едуард. Да живееш така е все едно да имаш дупка в корема. Разлеят ли ти се червата, длъжен си да ги събереш и да ги натъпчеш обратно. Когато с Бен създадохме Насау, подцених необходимостта от мъже с характер, които да дадат насока на града. Не грешах обаче за покварата, която ще посеем.
Замълчахме, вслушвайки се във вълните, миещи брега, в мекия плисък на морето. Навярно и той като мен мислеше за Бенджамин.
— Вкусиш ли властта, трудно е да не се полакомиш да завладееш целия свят. — Черната брада посочи назад. — Знам, че тези мъже ме смятат за добър капитан, но аз съм арогантен. Не притежавам уравновесеността да насочвам тълпата.
Разбирах какво има предвид. Разбирах го, но не ми харесваше. Не ми харесваше, че Черната брада се отдалечава от нас.
Продължихме напред.
— Още ли търсиш Мъдреца? — попита ме той.
Кимнах, но не му обясних, че търсенето се свежда до убиване на времето в „Олд Ейвъри“, пиене и мисли за Каролин.
— При един набег преди месец чух, че мъж на име Робърте работи на кораб, превозващ роби. Казвал се „Принцеса“. Поогледай се.
Значи дърводелецът с мъртвите очи, пазителят на древното познание, бе напуснал плантациите, за да служи на търговците на роби. Звучеше логично.
— Да пием за „Принцеса“, Тач!
45.
Британците бяха взели на мушка Черната брада, разбира се. По-късно научих, че са изпратили срещу него флотилия, водена от лейтенант Мейнард, капитан на военния кораб „Перла“. Губернаторът на Вирджиния обявил награда за главата на Черната брада, след като търговци се оплакали, че пиратът се е установил в залива Окракоук и организира удари оттам. Губернаторът се притеснил, че Окракоук ще се превърне в нов Насау, а и не му харесвало най-прочутият пират на света да се подвизава в задния му двор. Затова се зарекъл да го залови. Ето как пристигнаха британците.
Първо чухме тревожен шепот:
— Англичаните идват! Англичаните идват!
Погледнахме през капандурите на оръдията на „Адвенчър“ — едномачтовия снаряжен платноход на Тач, и видяхме, че са пуснали малка лодка и се опитват да ни нападнат тихомълком. Щяхме да ги сразим, разбира се, ала ни попречи едно критично обстоятелство. Помните ли пиршеството, което споменах? Виното и печеният глиган? Е, гуляят продължи. Безспир.
Бяхме много, катастрофално пияни.
И успяхме да скалъпим само един отговор — да подплашим лодката с изстрели.
На борда на „Адвенчър“ имаше малцина тази сутрин. Най-много двайсетина моряци. И аз бях сред тях, в блажено неведение, че ще изиграя роля в случилото се по-късно — гибелта на най-прославения пират.
Махмурлукът измъчваше и него — както всички ни — но Черната брада познаваше проливите около Окракоук. Вдигнахме котва и поехме към плитчините. Хората на Мейнард ни последваха. Развяваха червения флаг и не оставяха съмнение какви са намеренията им. Виждах го в очите на Черната брада. Всички на „Адвенчър“ знаехме, че англичаните преследват него и само него — стария ми приятел Едуард Тач. Губернаторът на Вирджиния бе обявил награда за главата само на един пират и този пират беше Едуард Тач. Разбирахме, че проклетите англичани не преследват нас, че истинската им цел е Черната брада. Ала никой не се предаде и не се хвърли от кораба. Всички до един бяхме готови да умрем за него — такава преданост вдъхновяваше той. Де да беше използвал качествата си за благото на Насау!
Денят беше спокоен, нямахме вятър в платната и напредвахме бавно. Виждахме бялото на очите на преследвачите ни, а те — нашето. Черната брада застана на кърмата, надвеси се над парапета и изкрещя към Мейнард над притихналите води на канала:
— Проклети негодници! Кои сте? И откъде идвате?
Хората на кораба зад нас не отговориха. Наблюдаваха ни мрачно. Навярно искаха да ни сплашат.
— Виждате, че не развяваме пиратското знаме. Не сме пирати! — изрева Черната брада и гласът му отекна странно, подет от стръмните варовикови скали от двете страни на тесния пролив. — Спуснете лодка и елате! Ще се уверите, че не сме пирати!