- Да тръгваме, Юмрубаш. По път ще разкажа.
„Е, не, тогава Маса със сигурност ще умре".
- Казвай тук. Къде е Шубин?
- Довечера в Лятна казино отива. Хора казват, всяка сряда вечер там ходи. Играе рулетка.
- Всяка сряда? Ами добре, ще идем и ние. Доста отдавна не съм играл с колелото на Фортуна – замислено продума Ераст Петрович. - Съдейки по това, че употребяваш женски род, не одобряваш казиното, а?
- Шейтан е твоята казино! Всички пари ми е вземала, кинжала ми е вземала, хазъри имах чист сребро - вземала ми ги е! Пфу!
- Ами тогава няма да играеш.
Хасим подозрително притвори очи.
- А какво ще правя?
Фандорин обясни накратко. Планът беше лесен, нямаше нужда от „никки".
- Не разбрах много, нали? - сбръчка гъстите си вежди Хасим.
- Ще ти разясня на място, като се огледам - успокои го Ераст Петрович и се обърна към ранения. - Почини си, Маса. Събирай сили. Сега трябва да се п-приготвя за днешната вечер.
Японецът мигна, от миглите му капна сълза.
- Никога не съм завиждал на никого, винаги съм бил доволен от кармата си. А на този тъпак много му завиждам. Правя усилие да му кажа нещо вежливо и не мога. Вървете, господарю и не се притеснявайте за мен. Няма да умра, преди да се върнете. Иначе как ще разбера как е свършило всичко?
В хотела Катечкин от рецепцията каза:
- Търсиха ви от Петербург. Обади се някой си Иларион Константинович, не си каза фамилията. Помоли да се свържете с него. Остави този номер.
Беше същият онзи чиновник за специални поръчения. Ераст Петрович пъхна листчето с номера в джоба си. Той, разбира се, нямаше никакво намерение да звъни където и да било. Знае ли човек кой подслушва междуградските разговори от бакинската централа. Онзи ден Шубин вече бе демонстрирал, какви тесни връзки има с местните телефонисти.
Катечкин понижи тон:
- И освен това този господин, много солиден, ме помоли незабавно да му съобщя, щом се появите...
- А това няма нужда да правите - на тезгяха се приземи червена банкнота. - И изобщо, който и да се обажда, к-казвай-те на всички - няма го.
Никакви телефонни разговори. Да си измислят нещо по-добро. Честно казано, на Фандорин в момента никак не му се щеше да се впуска в разговори с Петербург. След като говори с Шубин, ще има някаква яснота, а засега в наличност има само някакви подозрения.
Ераст Петрович бе мобилизирал всичките си навици да бъде внимателен. Затова влезе в стаята по всички правила за безопасност, не дръпна пердетата, но надникна в процепа между тях.
Колко интересно! На покрива на отсрещната сграда проблесна нещо. Докато вървеше по улицата, не го следеше никой, а тук гледат - с бинокъл. Или може би през оптичен мерник?
Видяха ли?
Той плавно се отдръпна от прозореца. Кой е поръчал наблюдението? Шубин? Кълвача? Така или иначе, преследването на ловеца е подновено. Зазвъня телефонът.
„Проверяват дали съм си в стаята, така ли? Или все пак са ме забелязали? Защо отдолу са го свързали, нали им бе казано да отказват?"
След като се поколеба няколко секунди, Ераст Петрович вдигна слушалката. Ако наблюдаващите са забелязали движение в стаята, не бива да не отговаря.
- Камериерката Федотова слуша - изписука Фандорин с противен гласец. Отдавна не му се бе налагало да се прави на жена.
Мъж с лек акцент попита:
- Нима господин Фандорин не е там?
- Няма го. Аз тук прибирам.
„Акцентът не е кавказки".
- Странно. Той се е качил нагоре.
„Немски или прибалтийски. Сред болшевиките има много литовци".
- Нямам представа. Сигурно се е забавил в коридора, сега ще дойде. Ще желаете ли да предам нещо?
- ... Не. Ще се обадя пак.
„Значи напразно дадох десетачка на Катечкин. Някой плаща повече. Или стимулира с други средства..."
Ераст Петрович се преоблече във вечерен костюм - доста по-бързо, отколкото обикновено. Измъкна се на улицата през задния вход.
„Нищо. До вечерта ще поседя в някое кафене. А щом сгащя господин подполковника, животът веднага ще престане да бъде толкова тайнствен".
Освен главното казино - превъзходно палацо, построено по образец на това в Монако, във веселото градче Баку имаше и лятно казино, не по-малко разкошно. Срещу Приморския булевард, направо в морето, върху подпори, се мъдреше чудесен дървен дворец с кулички -градската къпалия. През деня се използваше като къпалия за „чистата" публика, а вечер в главната зала се събираха любителите на хазарта. Тук, над водата, не се усещаше знойното дихание на южния вятър „гилавар", през отворените прозорци повяваше свеж бриз, а звуците на цигулките и валдхорните се сливаха с плисъка на вълните.