Изведнъш клепачът на Шубин трепна. Тиквообразната му глава се заклати. Беше забелязал Фандорин.
Реакцията беше такава, каквато и се очакваше: свиване на мускулите около очите, неволно стискане на пръстите. Според психофизиономическата наука това значеше „неприятна изненада, сигнал за опасност".
Котката си знае чие месо е излапала. Виновен е, няма никакво съмнение!
По месестото лице на Тимофей Тимофеевич грейна широка усмивка.
- Каква чудесна изненада! Да си призная, притеснявах се за вас. На сутринта полицията откри мотоциклет, принадлежащ на градоначалството, край Катерния клуб и три мъртви тела с огнестрелни рани. Всички недоумяват какво може да се е случило там.
„Не се престарава с преструвките. Наясно е, че няма да успее да се измъкне".
Ераст Петрович седна, изсипа своите жетони върху зеленото сукно.
- Да поиграем?
Очите на подполковника се присвиха. Той вече не се усмихваше.
- С удоволствие. Залагам на...втора линия. – Многозначителен поглед към крупието - той обречено кимна. И, като понижи тон, додаде: - Как завърши вашата нощна разходка?
Фандорин не гледаше колелото на Фортуна, но ръката му сама посегна към третия ред цифри. Притеглянето идваше оттам. Три жетона се озоваха върху седмицата, три върху осмицата и три върху деветката. Числото не можа да се определи по-точно - Ераст Петрович се бе съсредоточил върху събеседника си.
- Залозите са направени! - обяви крупието и завъртя рулетката.
- П-прекрасно. А сега се отдалечете от масата. Трябва да поговорим насаме.
- Но... Слушам.
Крупието не издържа погледа на Фандорин и отстъпи назад. При това вдигна рамене с извиняващ се вид. Жестът бе адресиран към Шубин, но той пък гледаше Ераст Петрович.
- Вие и така знаете как е завършила моята разходка.
В очите на подполковника блеснаха насмешливи пламъчета.
- Аха, значи заговорихте? Интересно. Следователно срещата ни не е случайна. Доколкото разбирам, разговорът ще бъде труден, нали?
„Сигурен е, че няма за какво да се притеснява. Или обича да ходи по ръба. Ако е така -двойно внимание".
Сърцето му започна да бие малко по-бързо. Ераст Петрович също имаше слабост към рисковите ситуации.
- Седем! - обяви крупието. - Печелите, господине.
Той преброи и подбутна към него с лопатката доста голяма купчинка жетони, а тези на Шубин прибра.
- Ще желаете ли още?
Фандорин се надигна.
- Дайте печалбата ей на онзи господин там. Д-длъжник съм му.
Той посочи към дивана, на който седеше нещастният Юшка и се държеше за главата.
„Само да не вземе да се обеси, защото е махнал жетона от двадесет и три. После аз ще бъда виновен".
- Да излезем на чист въздух, да поговорим - каза Ераст Петрович на подполковника. - Тук май има чудесна открита веранда.
Онзи също се изправи:
- С удоволствие.
„И не лъже - наистина е с удоволствие. Не двойно, а тройно внимание".
На откритата площадка, обърната към невидимия в мрака морски хоризонт, нямаше нито една жива душа. Вълните се плискаха и къдреха белите си бретончета, прохладен ветрец лъхна в лицата им.
- Като че ли тук ще е добре...
Фандорин застана с гръб към Шубин, облегна се на парапета. Затвори очи, за да не го отвлича зрението, да не му пречи да долавя движенията на противника.
- Тукашното крупие добре се оправя с крака - драсна клечка кибрит, запали пура. - Какво, педал ли има там?
- Дявол знае - изсумтя Тимофой Тимофеевеч. - Никога не съм се интересувал. Но знам, че в казиното ми върви само в сряда. Само на тази маса. И в пределите на определена сума. Това е Баку.
„Малко се отпусна. Мисли, че смятам да си говоря с него за корупцията. Атака!"
- През деветстотин и седма с покойния началник на царската охрана Спиридонов сте служили заедно във Варшавското управление на жандармерията - Ераст Петрович изтръска червена искрица от пурата си. - А след това изведнъж са ви отстранили от длъжност и са ви запокитили в Баку, в задния двор на империята. Де да бях сравнил преди това биографията на Спиридонов с вашата. Нещо не сте си поделили ли? Зъб ли му имахте?
„Пак се напрегна, но не прекалено. Не се сеща накъде бия? Или е сигурен, че държи всички козове?"
- Мнозина имаха зъб на Спиридонов. Той беше голям мерзавец. Да гори в пъкъла дано. Вие всъщност защо питате?
„Щурм!"
- Ами попитах, защото ми е интересно дали Кълвача е убил Спиридонов по ваша молба? Или дори по ваша заповед? Кой за кого работи - Кълвача за вас или вие за него? Засадата в Катерния клуб чия идея беше?
Мазен кикот.