„Що за внезапен пристъп на веселие? Странно".
- Смешен човек сте вие, господин Фандорин.
- Наистина ли? И с какво толкова ви развеселих?
- Обърнахте ми гръб. Мислите, че сега ще започна да ви душа или още по-драматично - ще се опитам да ви блъсна във водата ли? Но аз също съм се запознал с вашата биография, както и вие с моята. Знам, че сте майстор на хитроумния японски бой. Няма да се напъхам между шамарите.
„Не стана. Прекалено е умен". Ераст Петрович отвори очи и се обърна.
Тимофей Тимофеевич се зъбеше насреща му. Ръцете бяха кръстосани на гърдите - според жестомимическата наука, това е позата на предизвикателството.
„Става все по-интересно".
- Ако съдя по тона ви, не с-смятате да увъртате?
- С толкова проницателен човек няма никакъв смисъл. Когато идиотите от Катерния клуб не се справиха с елементарната задача, разбрах, че ще имаме разговор. С удоволствие ще поговоря откровено. Отдавна не ми се е случвало. А иначе все водиш монолози, разговаряш мислено сам със себе си, наоколо има само кретени. Човек може да си загуби акъла. А какво бих бил аз без акъл? Пошъл дебелак със скапан черен дроб и киселини сутрин.
- Акъл имате много, това е вярно - подхвърли Фандорин, като с любопитство оглеждаше опонента.
- И винаги е било така, още от съвсем ранно детство - Шубин се престори, че не е забелязал иронията.
„Прилича на игра на котка и мишка. И всеки е убеден, че той е котката. Мъркай, котаче, мъркай".
- Да, винаги съм бил умен. Но на акъл ме научи най-вече нефтът. Научи ме на една проста истина: не бива да се страхуваш от вонята и калта. Соковете на земята - те са черни, мазни, зловонни, но онзи, върху когото се излеят като фонтан, когото омацат от главата до петите, той е помазаникът Божи. Когато ме низвергнаха тук от европейска Русия, рекох си: край, отидоха мечтите. Свършено е с мен в това блато. Но Баку не е блато, а руският Елдорадо. Най-доброто място в цялата империя! Първо, тук се въртят огромни пари - такива няма никъде другаде. Второ, източните традиции са много удобни за умния човек, който има власт. Трето, в този зверилник от всевъзможни революционни организации, които са в постоянна вражда помежду си, се откриват чудесни възможности за кариера... - Тимофей Тимофеевеч сладко се усмихна и попита: - Колко е часът? Моят е спрял.
„Лъже. Защо? Аха, не иска да вади ръка изпод мишницата си. В нея има пистолет. Ето защо е толкова спокоен. Знае, че мен не биха ме пуснали тук с оръжие, а пък господин подполковникът никой не би посмял да го претърсва, разбира се. Но защо не стреля? Защо ме баламосва с приказки? Това е добре дошло, но какво чака?"
- Единадесет и петдесет и шест... Кажете ми, защо ви т-трябва всеобща стачка? Щом находищата окончателно спрат добива, от Петербург ще се надигне буря. Ще търсят виновните.
- Ще се надигне, разбира се! И гръм ще има. И мълнии! - Тимофей Тимофеевеч взе да говори по-бързо, сякаш бързаше да каже всичко, каквото имаше да казва. - Но те ще поразят не мен. Аз какво съм? Дребна риба. Ще падне градоначалникът. А кого да назначат на негово място? Само вашия покорен слуга. Кой друг? За кога да идва нова метла, тепърва да се оправя с местните дела - в столицата ще съобразят. А аз - ей ме на. Докладвал съм, сигнали съм пращал, рапорти - подполковникът се засмя, но очите му останаха неподвижни. - Арташесов и други подобни тузари си мислят, че им играя по свирката. Ами какво, да си пълнят гушите. И аз ще намажа от техните щедрости. Но да си кажем правичката, колко пари му трябват на човек?
В гласа на Шубин се промъкнаха проникновени нотки.
„Максимална готовност! Сега ще стреля!"
- Аз, драги мой, и така съм се осигурил до последния си ден. Време е да помисля и за нещо по-възвишено. Не говоря за душата - направи гримаса подполковникът. - Няма никаква душа. Говоря за полета на мечтата. Ако се прави кариера, трябва да се играе на едро, с огромен замах. Който е съумял да предизвика тази стачка, той ще може и да я прекрати. Аз отдавна съм приготвил доклад до едно височайше лице: как бурното Задкавказие да стане тихо и спокойно. Но сега е безсмислено да го пращам. Ще рекат, какъв е този - някакъв си Шубин-Палтишкин-Антерийкин. Никой няма и да го погледне. А пък когато спася родината, когато върна нефта на империята - тогава друга работа. Май се задава голяма война. От нефта, керосина, бензина, смазката ще зависи много. Кой ще осигури ред в Кавказ? Е, наместник няма да ме направят, разбира се. Но полицейската част ще ми поверят, това е напълно реално. Нека за параван да остане старият граф Воронцов. Истински стопанин на Кавказ ще стана аз!
В казиното засвири бравурна музика - изпълняваха „Одата на радостта".