- Ето че дойде полунощ - Шубин котешки се облиза. - Благодаря, че ме изслушахте. За първи път се изприказвах на глас. Беше приятно. Как ви се струва моята мечта?
- Г-грандиозно - призна Фандорин.
„Сега ще стреля. Защо трябваше да чака до полунощ?"
Дясната ръка на подполковника леко помръдна. Но изстрелите дойдоха от неочаквано място - от залата. Цял залп, кънтящ и мощен. Сякаш рота войници бе открила огън.
Ераст Петрович неволно се обърна натам. А когато отново погледна към Шубин, в ръката му - не в дясната, а в лявата - матово блестеше револвер.
- Правят салют с шампанско. Традиция! - кресна Тимофей Тимофеевич, надвиквайки гърмежите и едва не се задави от смях. - Адио!
С канонадата от тапи се сля още едно изпукване - отвътре нямаше как да бъде чуто.
Подполковникът кресна, хвана се за простреляната китка, преви се одве.
- Ураа!!! - викаха в казиното.
Но мина полунощ, тапите вече не гърмяха, виковете утихнаха, а Шубин не спираше да крещи.
- Недейте да вдигате т-толкова шум. Сега ще ви обезболя. Фандорин отиде при него и му нанесе кратък удар отдолу, по носа. Тежко, като зашеметен бик, помощник-градоначалникът рухна на земята.
- Ей, къде си? - извика Ераст Петрович.
Парапетът изтрещя. През него, изплувал от мрака, с пръхтене се катереше Хасим. Прибра още димящия си револвер.
- Вай, дълго приказвахте. Съвсем замръзнах.
- Ти защо си мокър? Да не би да си плувал дотук? Нали ти казах с лодка.
- Има лодка. Там - Хасим посочи надолу. - Тук се катерих по стълб. Паднах. Едва шапка не загубих. Слушай, студено е, когато мокър на вятър седиш! Защо тази пес Шубин не стреляла по-рано? Приказлива като жена!
Фандорин стегна простреляната ръка на подполковника с турникет, за да не губи кръв.
- Сега трябва да го свалим долу. По дяволите, ама че е тежък. Хайде да го хванем двамата.
Хасим отстрани Ераст Петрович.
- Е, аз хамалин съм бил - десет пуд бегом съм носил.
Вдигна огромното туловище, домъкна го до ръба и - Фандорин извика - го хвърли през парапета. Разнесе се шумен плясък.
- Какво правиш?! Трябва ни жив!
- Тлъст не потъва. Нагоре плува. Ще го прибирам и в лодка слагам. Там ще бъда - Хасим посочи кея за лодки.
Притеснен за трофея, Ераст Петрович с бърза крачка премина през залата. Сервитьорите се тълпяха около някакъв човек, който правеше странни, резки движения. Мъжът избухна в смях - над главите пръсна фонтан от шампанско.
- Всички ще изкъпя! Елате да се освежите!
- Юсуф ага, не желаете ли „Дом Периньон"? Позволете да ви лъсна обувката, Юсуф Абдурахманович, зацапала се е! - надпреварваха се да викат служителите.
След като си прибра оръжието от гардероба, Фандорин мина край касата.
- Нищо, господине. Следващият път ще ви провърви - ласкаво изчурулика касиерът.
- Непременно.
Лодката мирно се поклащаше край кея. По черната вода трептяха отблясъци. Откъм казиното се носеше приглушена музика, а от брега - гласовете на безцелно разхождащи се хора, които се наслаждаваха на нощната прохлада.
Ераст Петрович бе седнал на пристана, провесил крака. Той с наслада пушеше пура. Настроението му беше превъзходно.
Втората част от разговора с Шубин се развиваше още по-интересно от първата. Мокрият подполковник седеше долу, на дъното на лодката, затиснат между краката на Хасим. Помощник-градоначалникът вече не се правеше на умен, не се фукаше. Гледаше унило отдолу нагоре, като измокрена котка. Отговаряше на въпросите, без да се запъва. Ако все пак се случеше да се запъне, Тимофей Тимофеевич получаваше ободряващ удар с дръжката на револвера по плешивината.
- Първи въпрос. Едноръкият Хачатур ваши поръчения ли изпълняваше?
-Да.
- За пристигането ми от полковник Пеструхин ли научихте?
- От него.
- Но той не участва във вашите... проекти?
- Не. Защо ми е да споделям с някого?
- Защо решихте да ме убиете? Заради Спиридонов?
Пауза. Удар. Изохкване.
- Да. Страхувах се, че ще намерите Кълвача - бързо каза Шубин. - И че той ще ви разкаже, че Спиридонов е убит по моя поръчка.
Ераст Петрович кимна удовлетворено. Дедукцията се оказа вярна.
- Това още не са въпроси. Както забелязвате, отговорите на тях ми бяха известни и без вас. А сега следва истински въпрос: къде да намеря Кълвача?
Подполковникът мълчеше. Получи един по главата, изкряка, но пак не бързаше с отговора.
- Не се опитвайте да се п-пазарите - предупреди го Фандорин, като се досети за причината на мълчанието. - Никакви условия. Или ни отвеждате при Кълвача, или...
Той не довърши. Нека сам помисли, да прояви силата на въображението си.