С въображението на Тимофей Тимофеевич всичко беше наред.
- Знам къде е Кълвача. Може да бъде заловен веднага.
- И къде е?
- В Черния град. Но без мен няма да го намерите. Аз ще ви покажа.
„Много бързо се предаде. Намислил е нещо. Или там има капан, или отлага пазарлъка за след това. При всички случаи - да показва".
- Не мислете, че хитрувам - каза Шубин, сякаш беше подслушвал мислите му. - Занапред няма да имате проблеми с мен. Отлично разбрах кой е насреща ми. Всичко ще стане така, както искате вие. Аз ще ви отведа там, където е Кълвача, вие ще го хванете, а след това с вас ще си поговорим и може би ще се разберем.
„Ще ме купува. Всички от тази порода твърдо вярват, че хора, които не са продажни, не съществуват, а им е била предложена просто недостатъчна цена".
Ераст Петрович обаче отговори без прекомерна категоричност, за да не лишава информатора от надеждите му:
- Не разчитайте кой знае колко на това.
Тръгнаха с русо-балта: зад волана бе Ераст Петрович, до него собственикът, отзад Хасим, който от време на време почесваше гърба на подполковника с острието на великолепния си кинжал. Шубин, впрочем, се държеше като послушно дете. Навреме казваше накъде трябва да се завие, поглеждаше угоднически. Нещо тук не беше наред. Фандорин от опит знаеше: субектите от тази порода не капитулират без уговорки.
„Карай, ще видим..."
В Черния град, на една малка уличка, застроена с бараки, колата мина през тълпа подпийнали работници. Някой ритна с крак една от гумите, след това взеха да свиркат, хвърлиха след тях пръчка.
- Стачкуват - огледа се Шубин. - Имат пари за пиячка. Другарите революционери осигуряват пролетарска солидарност. Бая зор ще има, докато тази паплач се върне обратно по кулите и цеховете.
„Ето на какво се надява. На опрощаване на греховете срещу спиране на стачката. Е, нека се разбира за това с Петербург. Убийството на началника на дворцовата полиция няма да му се размине. Макар че доказателства няма. Освен ако Кълвача не даде показания. Ако се съди по това, което е известно за него, това е малко вероятно".
- Абсолютно ли сте сигурни, че той е сам? - за пореден път попита Фандорин.
- Абсолютно. Няма доверие никому.
- Откъде тогава знаете къде се к-крие? Подполковникът отвърна, галейки с гримаса ранената си ръка:
- Знам всичко, което се случва в града... Сега надясно. Не, по-добре е да спрем тук. Ако чуе шума на двигателя, ще заподозре нещо. Лек автомобил няма какво да търси тук през нощта.
Съветът беше основателен. Ераст Петрович изключи двигателя.
- Хасим, хвани го за лакътя. Дръж го здраво.
Зад завоя имаше една учудващо чиста улица с еднакви подредени къщички. Нито звук, нито една светлинка.
- Компания „Бранобел" построи образцов квартал за квалифицирани работници. След като започна стачката, всички бяха натирени оттук, затова Кълвача избра това място. Ей там, в далечния край.
Наистина, ако се вгледаше човек, се виждаше, че в една от къщичките слабо свети единият прозорец.
За всеки случай Фандорин реши да направи на подполковника последно предупреждение.
- Няма да крия, че ми се ще да ви убия. Много ми се иска. При най-малката п-провокация от ваша страна, при каквото и да било подозрително движение...
- Не си хабете времето напразно - намръщи се Шубин.
- Притрябвало ми е да си рискувам живота заради някакъв си пернат. Вдън земя да пропадне! Няма да е лошо, разбира се, ако окаже съпротива и вие му видите сметката... -жандармът въздъхна мечтателно. - Това никак няма да е зле. Но не се притеснявайте, аз в нищо няма да се меся. Приключвайте по-скоро и да вървим в болницата. Ръката ужасно ме боли.
На празната улица беше тихо, но в околността - не особено. От едно място се чуваха пиянски гласове, пеещи нестройна песен. От друго се носеха викове и някаква шумотевица -явно се биеха. От време на време ту тук, ту там се чуваха и изстрели.
- Черният град е райско местенце - поклати глава Шубин. - Никога не бях идвал тук през нощта. И се надявам повече да не ми се наложи.
Като остави пленника под надзора на Хасим, Ераст Петрович безшумно се промъкна до прозореца. През процепа между пердетата се виждаше скромно обзаведена стая.
На леглото, с ръце под главата, лежеше и пушеше някакъв мъж. Лицето му тънеше в сянка. На нощното шкафче гореше покрита с парцал лампа.
„Я да видим, какво е това там, под вестника? Ясно... А какъв е този сандък с отворен капак в ъгъла?"
- На нощното шкафче има наган, това не е проблем - разказваше Фандорин минута по-късно. - Но до стената има сандък с г-гранати. Това е по-лошо. Твоята задача, Хасим, е да не оставяш Кълвача да стигне до сандъка. Аз ще се опитам да го хвана направо на леглото, но ако не успея, той може да стреля по гранатите. Никак не ми се ще това да се случи.