- По гранатите не трябва. Аз ще застана, мен ще уцелва -обеща Хасим. - Куршум, това нищо. Гранати - аман.
Ераст Петрович се обърна към Шубин.
- Вас няма да ви оставя тук сам. Влизате заедно с нас. И замръзвате на място. Ако изостанете или се опитате да изчезнете... Хасим!
- Застреля тази пес - кротко рече разбойникът.
Шубин въздъхна и не каза нищо.
- Хасим, като преброя до три, разбиваш вратата. И веднага тичаш към сандъка - прошепна Фандорин. - Имай предвид: Кълвача е мой.
- Всичко най-добър за себе си взема - промърмори разбойникът. - Добре, казвай „три".
- Едно, две, ТРИ!
Мощен удар. Вратата падна навътре.
Ераст Петрович заобиколи Хасим и се хвърли към леглото.
Шубин послушно влезе след тях и спря.
Легналият се стресна, но Фандорин успя да бутне нагана заедно с вестника на пода.
Изпитото лице, изкривено от ярост, бе съвсем близо, озъбено, очите - бесни. Никаква прилика със старата снимка от досието - освен може би косите - светлоруси на цвят. Да, животът силно е променил някогашния свободолюбив студент.
Кълвача реагира нестандартно. Не се наведе да вземе оръжието, не се опита да удари нападателя. Той преобърна шкафчето върху Фандорин, хвърли се към стената, по пътя отблъсна тромавия Хасим, грабна една граната от сандъка и хвана запалката.
- Хасим! - извика Ераст Петрович, съзнавайки, че няма да успее.
Блесна кинжалът - веднъж и още веднъж.
Прехрипнал вопъл. На пода падна едната ръка, отсечена до китката, след това - другата. Рукнаха две струи кръв. Гранатата с недокосната запалка се търкулна по пода.
Фандорин беше виждал какво ли не, но и той се стресна. Хасим бе непохватен в движенията и не беше кой знае какъв стрелец - точен, но бавен. А с кинжала боравеше така, че би му завидял всеки майстор на кенджуцу.
Мъжът пристисна остатъците от ръцете към гърдите си и без да спира да хърка, се втурна към далечния ъгъл на стаята - явно от болка и ужас не съзнаваше какво прави.
Не, съзнаваше!
В ъгъла имаше още една врата, почти невидима в мрака. Кълвача я бутна с рамо и изчезна.
Тук се случи още нещо неочаквано - днес всичко вървеше наопаки.
- Така не сме се разбирали! - извика послушният до този момент Шубин.
Той се наведе, вдигна със здравата си ръка нагана, който съвсем неуместно се бе озовал под краката му, и стреля два пъти: по Фандорин и по Хасим.
Спасителният „усет на кожата" накара Ераст Петрович да се наведе в самия миг на изстрела. Куршумът свирна край ухото му. Но Хасим, който стоеше странично към подполковника, изохка, олюля се, хвана се за корема.
Нямаше какво да се прави. Фандорин измъкна своя уебли, без да престава да „върти въртележката", тоест да прави резки некоординирани движения, затрудняващи противника да се прицели.
Но Шубин реши да не предизвиква съдбата. С ловкост, поразителна за подобна телесна маса, той се завъртя и скочи през прозореца, като изби прозореца заедно с черчеветата.
- Хасим, къде те улучи, в корема ли?
Гочито оглеждаше окървавената си длан.
- През сланината мина, като шиш. Дупка в стената направила. Е, къде е тази пес Шубин? Да го убивам искам!
Физиономията на разбойника се помрачи от гняв. Допирна рана. Няма страшно".
-Ти свой Кълвач гони. Аз тази пес Шубин искам!
Хасим бутна Ераст Петрович и затропа през стаята.
- Опитай се да го хванеш жив! - викна Фандорин и също хукна - към вратата, където преди четвърт минута изчезна Кълвача.
Тъмен коридор.
Надясно?
Не, там е кухнята.
Наляво?
Да, насам.
Изход към дворчето. Вратичка.
Зад нея има още една улица, съвсем същата.
Но луната се скри зад голям облак, светлината изчезна.
Ераст Петрович изруга, затвори очи и взе да ги размачква. Спешно му трябваше нощно виждане. Човек с такива наранявания не може да избяга далеч, но трябва да бъде намерен час по-скоро и да му се сложат турникети, докато не е загубил много кръв. Мъртъвците не отговарят на въпроси.
От съседната улица се чуваше стрелба: наганът, смит-ендуесънът на Хасим, пак наганът, отново смит-енд-уесънът. Изстрелите постепенно се отдалечаваха.
Най-накрая тридесетте секунди, необходими за адаптация, минаха. Като свърши да брои, Фандорин отвори очи - и отново изруга. Оказа се, че докато си е губил времето, луната се е показала отново. По земята отчетливо се виждаха петна от кръв. Ераст Петрович хукна, като си гледаше в краката.