След около сто метра следите изчезнаха. Фандорин не забеляза това веднага, тук почвата беше съвсем тъмна, пропита с нефт и мазут. Наложи се да се върне и да си светне с фенерчето.
Оказа се, че капките завиват встрани, в междата между две огради.
Там, край едно преобърнато корито, по лице лежеше човекът с отсечени до китките ръце. Той бе в безсъзнание. Ераст Петрович напипа пулса му и разбра, че нищо не може да се направи - сърцето всеки момент щеше да спре.
Опита се все пак: стегна ръцете над раните, натисна точката в основата на носа, след това нанесе удар по гръдната кост, за да накара сърцето да работи. Напразно. Дишането спря.
- Юмрубаш! Ей, Юмрубаш! - викаше някъде наблизо мощният глас.
- Тук съм!
Фандорин се изправи, като бършеше ръце с кърпичката си.
- Настигна ли Шубин?
- Не го настигнал, пес бързо бягала.
- Изпусна ли го?!
- Защо изпусна? Куршум го настигна. Исках жив, честно - Хасим се поправи. - Не, няма да лъжа. Не исках жив. Но много съм се старал. Не стана.
- И при мен не е по-добре - мрачно каза Ераст Петрович и светна надолу с фенерчето. - П-погледни. Добре... Ще докарам колата, ще натоварим труповете. И ръцете ще вземем.
- Защо ръцете? - учуди се Хасим.
- За дактилоскопия - ще сравня отпечатъците.
Но веднага се сети, че няма с какво да сравнява. Отсечените ръце нищо няма да покажат, защото в досието на Кълвача-Одисей отпечатъци нямаше. По време на единствения, отдавнашен арест в полицията не е имало дактилоскопски отдел.
Както винаги, след победа над особено труден враг, го налегнаха умора и опустошение. Фандорин запали пура. Край, ловът на Одисей приключи.
Разговор с Дявола
Човекът, когото Фандорин смяташе за мъртъв и дори се натъжи по този повод, в това време се намираше не чак толкова далеч от работническото селище на компания „Бранобел".
Той разлистваше една счетоводна книга, цялата изписана с цифри.
Горе на страницата със старинен славянски шрифт бе отпечатано „2 (15) юли, сряда". Следваше най-обикновена счетоводна таблица с три колонки. В лявата, където се вписва името на финансовата операция, артикулът на стоката или нещо подобно - имаше дълъг списък с нефтодобивните предприятия, кратко обозначени с името на собственика или директора. В средната, където обикновено се вписва дебитът, имаше цифри - брой на работниците. В дясната, кредитната, съшо бяха наредени цифри - броят на стачкуващите. Ако показателите на средната и дясната колона приблизително съвпадаха, човекът слагаше плюс; там, където разликата беше съществена - минус. На няколко места отдясно се мъдреше нула, съпроводена с тлъст възклицателен знак.
Ето как изглеждаше това:
... ... ...
Бранобел 10450 9200 +
Ротншлд 7650 4300-
Манташев 3100 3100 +
Тагиев 2550 2550 +
Арташесов 4100 4100 +
Асадулаев 2800 2800 +
Валидбекова 990 0 !
Путилов 3730 2200-
... ...
След като завърши с дневния отчет, счетоводителят погледна часовника. Преди няколко дни той се уреди с връзки на тази работа, която не би разменил за нищо на света. Днес трябваше за първи път да е нощна смяна, но още имаше време.
Човекът замислено присви очи, погледна към ъгъла на тясната стаичка. Там на закачалката висеше дъждобранът му. Той леко се поклати от течението - сякаш размърда рамене.
- К'во става? Върви ли? - попита Дяволът.
- Върви към края си - беззвучно размърда устни човекът. Ухили се. - Ти да не би нещо да се съмняваше?
- Възхитен съм и дори шапката си бих свалил, ако не висеше на отделна кука. Е, какво, братче, скоро ли?
- Остана да се разбера с есерите относно флотилията и с грузинците за влаковата линия. Тогава вече няма да има значение дали всички сондажни кули ще спрат или не.
Дяволът полюбопитства уж почтително, но едновременно с това и със закачка:
- Значи при теб всичко е предвидено, всичко е под контрол, а? А най-важният фокус да не вземе да се провали? Гледай да не пропадне ловът.
- Няма да се провали. Има достатъчно време.
- А не е ли прекалено достатъчно? - събеседникът зададе граматически погледнато не съвсем грамотен въпрос, но къде е казано, че дяволите трябва в съвършенство да владеят руски език?
- Мамка му... - Човекът разчорли косата си, започна да се мръщи, да почуква по масата. И изведнъж наруга невинния дявол: - Да пукнеш дано! Ами то си е вярно! Сега може и направо да ми помаха с ръка! Защо му е сега? Ах, ти, козел рогат! Не го предвиди това!
- Ето, сега аз съм и виновен, на всичкото отгоре - чу се от ъгъла, но човекът само махна с ръка. Той трескаво размишляваше.