Двата бели туркменски жребеца (двойката излезе петнадесет хиляди, по-скъпо от всякакъв „делоне") дремеха прави и само помръдваха изящните си уши. На капрата с цилиндър, нахлупен до очите, сумтеше Зафар - беше с костюм на кочияш.
Изведнъж евнухът вдигна глава. След няколко секунди Саадат чу тропане на токове по улицата.
Някой идваше откъм Стария град, без да бърза. Саадат позна походката, смъкна се по-надолу, за да не се вижда зад кожения гюрук на каретата.
- Джиб-джиб-джиб - прошепна тя, което значеше „кът-кът-кът".
Щом окъснелият гуляйджия се изравни с екипажа, Саадат тихо каза:
- Как можахте? –
Той замря. Обърна се.
- Как можахте така да ме унижите? - Гласът й потрепери. - Посмели сте да си помислите, че моята благодарност значи... това, което си помислихте?!
Той дръпна шапката от главата си. Сложи я отново. Закашля се.
Смути се, това е добре. Саадат вътрешно се разсмя, но очите й послушно се насълзиха - те сияеха като на русалка. „Край, хванах те, пиленце, стой. Няма да избягаш от мрежата. За нищо на света няма да се разделя с теб".
- Съжалявам... - изблея плячката. - Но, какво трябваше да си п-помисля? - Вие явно сте свикнали да имате работа с безсрамници, със сладострастните развратници на Запада! Боже, колко съм оскърбена! - Саадат закри лицето си с ръце и показа изваяните си китки и голите лакти. - Нима с поведението си някога, поне с един поглед, съм ви дала повод?
Фандорин съвсем се уплаши.
- Не! Не, разбира се... Но п-писмото... Когато в Европа една жена пише такова писмо...
Простете ми, за Б-бога! Какво да направя, за да ми п-простите?
- Качвайте се - тя с величествен жест посочи мястото до себе си.
Седна, като момченце. Щеше ли да посмее да се инати, след като бе нанесъл такава ужасна обида на гордата източна жена?
Без да чака нареждане, Зафар дръпна поводите. Дресираните жребци се събудиха, екипажът бавно потегли.
Преметнатият през седлото красавец, когото отвеждаха в неизвестна посока, дори не гъкна.
Пътят до любовното гнезденце беше кратък. Фандорин се опитваше да се оправдава, задаваше въпроси, но Саадат непристъпно мълчеше, без да го поглежда. Нека се любува на профила й, да вдъхва аромата на харасанска амбра, от която се възбуждат дори немощните старци.
Послушно, вече без да пита каквото и да било, сякаш подготвен за жертвоприношение овен, похитеният влезе в къщата.
В спалнята Зафар бе направил всички обичайни приготовления. Правилно съчетание на сумрак и хитро разположено осветление, силен аромат на рози, щорите на прозорците -плътно затворени (изгрев засега не ни трябва).
Саадат се спря пред нишата, прикриваща ложето. Ръцете й бяха непреклонно скръстени на гърдите, веждите - сурово събрани. На раменете й все още бе увисналото до пода одеяло.
Фандорин застина пред нея, нещастен, виновен.
- Повтарям въпроса - звънко каза Саадат. – Смятате, че жените на Изтока са същите сладострастни развратници, като онези, вашите европейки, така ли?
- Не, съвсем не!
- И правилно - страховито рече тя. - Европейските жени са невинни момиченца в сравнение с нас.
Одеялото падна върху килима. Под него имаше наметалце от безтегловна лъскава коприна. Саадат дръпна връзката - наметалото също се свлече на пода. На слабата светлина от двете лампи, насочена отдолу нагоре (проверено е), фигурата й изглеждаше по най-печелившия начин, а тялото бе сякаш изваяно от алабастър.
В същия миг в съседната стая Зафар завъртя ръчката. Зад гърба на Саадат бавно се разтвори завесата. Показа се постеля, цялата посипана с розови листенца.
Плячката се олюля като пронизана от стрела. Сама отиде в ръцете й.
В първите минути Саадат, както винаги, се опитваше да разбере, може ли новият номер да го докара до незабравимия двадесет и девети (ммм!).
Дистанцията бързо намаляваше, а след това изчезна съвсем. В почивката между страстните прегръдки, дишайки тежко, Саадат си рече: „Определено осемдесет и осмият не е по-лош. Трудно е да се сравнява, защото всичко е напълно различно - но не, в никакъв случай не е по-лош".
След това всичко започна отначало и тя вече не си спомняше, не сравняваше, не мислеше. Способността да разсъждава, която май за първи път в живота й временно се изпари, не се върна скоро.
Към този момент осемдесет и осмият вече бе заспал. Саадат, тъкмо наопаки, сякаш се събуди. Тя галеше възлюбения (главата му беше на гърдите й) по прерасналата коса и убеждаваше сама себе си, че в дадения случай не е задължително да спазва железния закон за една-единствена среща. Та нали тук от самото начало всичко беше не по правилата.