- Къде са го видели? Кога? - попита Фандорин, той още не можеше да повярва.
- През деня. В Черния град. Край помпена станция, където помпят керосин.
- Какво е правил там? Ако е бил Кълвача, разбира се.
- Бяла брада казва, там около станция хора оправяли път. Уж работници, ама не работници. Една човек идвала при тях, дълго шепнела. Това е била Кълвача. Внук на старец я познава. Отивал и казвал на дядо. Дядото при мен е идвал. След това ти идвал, дядото изгонил. Ай, че лошо.
Сега вече Фандорин повярва. Споходи го внезапно озарение.
„За да стане пълна нефтената блокада, остава само едно нещо: да бъде изваден от строя Държавният керосинопровод! Там стачка няма да има, затова нелегалните планират диверсия там! Всичко съвпада. Кълвача наистина е жив!"
Мислите му потекоха стремително. ;
„Спешно да уведомя Сент-Естеф! Но какво може да направи той? Подчинява му се само полицията, а в Баку на нея не може да се разчита. Трябва войска. Но ако на станцията бъдат изпратени подкрепления, това ще сплаши Кълвача. И той ще нанесе удара си по-късно, когато замина. Ще измисли нещо, този субект е достатъчно изобретателен. Не, трябва да се обезвреди веднъж завинаги!"
- Трябва да помисля - каза Фандорин.
- Иди и пиши. Твой тетрадка е където винаги. Но аз без тетрадка ще ти казвам. - Хасим се похлопа по челото. - Кълвача иска керосинова станция да изгори. През нощта. Там много керосин, тя добре гори. Беше Черния град - ще става Червения град.
И се засмя, доволен от остроумието си.
„ХАСИМ ГРЕШИ. ЩЕ ИЗГОРИ НЕ САМО СТАНЦИЯТА. ПОЖАРЪТ ЩЕ ПЛЪЗНЕ ПО ЦЕЛИЯ ТРЪБОПРОВОД, НА СТОТИЦИ КИЛОМЕТРИ, ЧАК ДО БАТУМИ. ТАКЪВ Е ЗАМИСЪЛЪТ НА РЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ.
КАК ДА СЕ ЗАПАЗИ СТАНЦИЯТА НЕПОКЪТНАТА?
НЯМА ДА ИМА НУЖДА ОТ ПОДКРЕПЛЕНИЯ. НА СТАНЦИЯТА И ТАКА ИМА МНОГОЧИСЛЕНА ОХРАНА. КЪЛВАЧА МОЖЕ ДА РАЗЧИТА САМО НА ВНЕЗАПНОСТ.
КАКВО БИХ НАПРАВИЛ НА НЕГОВО МЯСТО?
ДА ПРЕДПОЛОЖИМ, ЧЕ ИМАМ ХОРА И ДОСТАТЪЧНО ОРЪЖИЕ И ЕКСПЛОЗИВИ.
ВЕРОЯТНО Е ДОСТАТЪЧНО ДА СЕ ПРОНИКНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТАНЦИЯТА И ДА СЕ ХВЪРЛЯТ БОМБИ ПО РЕЗЕРВОАРИТЕ С КЕРОСИН. ЩЕ ИЗБУХНЕ ПОЖАР, А ВСИЧКО ОСТАНАЛО ЩЕ СТАНЕ ОТ САМО СЕБЕ СИ. МНОГО ПРОСТО.
ИЗВОД: ВСИЧКИ СИЛИ ТРЯБВА ДА СЕ НАСОЧАТ КЪМ ОХРАНАТА НА ПЕРИМЕТЪРА. ВЪТРЕШНАТА ОХРАНА МОЖЕ ДА СЕ МАХНЕ, ТЯ НЕ РЕШАВА НИЩО.
ОСВЕН ТОВА СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕТЪРСИ ЦЯЛАТА МЕСТНОСТ НАОКОЛО. ДОВЕЧЕРА РЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ ЩЕ СЕ СЪБЕРАТ НЯКЪДЕ НАБЛИЗО.
ВСИЧКО ТОВА МОГА ДА ГО СВЪРША БЕЗ ПОМОЩ ОТ КОГОТО И ДА БИЛО. МАНДАТЪТ МИ ДАВА ТАКИВА ПЪЛНОМОЩИЯ".
Фандорин с въздишка на удовлетворение остави тетрадката настрана, върна се при Хасим.
- През нощта пак ще ловим Кълвача, нали? - попита той, дъвчейки парче хляб. - На станция ще ходим, а?
- Ти няма да ми трябваш. А пък и за теб е опасно. Жандарми, специален режим. Ако те видят - веднага ще те арестуват.
Ераст Петрович не му каза истинската причина, заради която реши да не взема със себе си помощника. С вълшебния документ на генерал Жуковски можеше да вкара на територията на специалния обект дори Али-баба и четиридесетте разбойници, но хората на Кълвача със сигурност наблюдаваха станцията. Кара Хасим е известна личност в града. Като го познаят, ще заподозрат нещо. Тази мечка няма как да я гримираш.
- Сега трябва да п-поспя. Точно два часа. Ще легна в най-далечната стая, нека твоите посетители да не се пъхат там.
- Свой кинжал ще слагам на прага. Никой няма да прекрачва. Спи спокойно, Юмрубаш.
Фандорин се опъна върху килима и зае поза на тотално отпускане.
„Всичко, което можеше да се направи, е сторено. Всичко, което ще трябва да направя, ще направя. А сега се изключвам. Два часа блажена пустота".363
Разговор с Дявола
Кълвача дъвчеше празен мундщук. Пушенето тук бе строго забранено. Върху белите плочки се мъдреше собствената му сянка - ту ставаше по тъмна, ту по-светла. Лампата на тавана мигаше. Сигурно скоро крушката ще изгори.
- Е, какво, приятел - мислено каза Кълвача на силуета. - Ловът навлиза във финалната си фаза, нали? Отива, отива, той отива при свойта скъпа най-красива?
- Ами Фандорин, а? - изхили се Дяволът. - Да, ловко го прекара.
Кълвача си погледна часовника. Краба и сам ще се оправи, като става дума за бумащина - и една ръка е достатъчна. Трябва да има още десетина минути. Трябва да изпадне в правилното настроение, максимално да се концентрира. Най-малката грешка може да погуби всичко.
За тази цел той отиде в клозета. За да остане сам.
- И за да поприказваш с добрия си приятел, нали? -прошепна Дяволът. - Сега Слонът няма къде да избяга от нас.