- Градоначалството, ефенди - посочи файтонджията и задържа конете.
В самия край на широкия булевард - след това започваше крайморската алея - се виждаше красива къща: фасада с гипсови орнаменти, красиви балкони, украсени с фигури фенери на тротоара. Ако не бяха дежурещите пред входа полицаи, беше невъзможно човек да предположи, че в това красиво палацо се намира скучно държавно учреждение.
- Изчакай ме. Може да се забавя - каза Ераст Петрович на помощника си.
Отвътре сградата се оказа още по-разкошна, отколкото отвън. Едва ли в империята имаше друго градоначалство, за чийто интериор да бе отишъл толкова мрамор и бронз, а под високия таван проблясваше кристален полилей - такъв спокойно можеше да виси в някой театър. Дъното му, по което се преливаха всички цветове на дъгата, бе увенчано със златен кръг с едро гравиран надпис:
„Дар от XXVIII Конгрес на Нефтопромишлениците".
„Аха, ясно тогава".
След като почака няколко минути на опашката пред прозорчето на дежурния, Ераст Петрович попита за помощник-градоначалника Шубин. Няма го, гласеше сухият отговор. Подполковникът си е тръгнал и днес повече не го очакват.
Наложи се да каже, че има спешно писмо за Шубин от канцеларията на наместника.
Чиновникът докара вежлива усмивка:
- Ако е спешно, бих ви посъветвал да потърсите господин полковника в „Локант". В понеделник по това време той винаги е там.
- Какво е това? - попита Фандорин, докато вадеше бележник.
- Ресторант-вариете.
Ераст Петрович бе леко учуден и не си записа адреса на увеселителното заведение. Беше по-добре да говори с Шубин в сериозна обстановка, без да им пречат. Оказа се, че напразно се бяха разкарвали дотук. Нямаше как веднага да се захване за работа.
- Добре, ще м-мина по-късно.
Хотел „Нова Европа" - съвременна седеметажна сграда - не се хареса на Фандорин. Е, хубаво - Европа, добре де - нова. Можеше да се намира в Москва или Берлин. И цялата улица Горчаковска беше същата - дестилирано европейска. Само че за Европа тук беше прекалено горещо.
Портиерите се хвърлиха към каретата да разтоварват багажа.
- Само сандъка - каза Фандорин, а на Маса и файтонджията отново нареди да чакат. Ераст Петрович влезе във фоайето като в приемната на зъболекар - с израз на кротка и мъжествена готовност за страдание. Отиде до рецепцията.
- Госпожа Клара Лунная в стаята си ли е?
Надутият тип на рецепцията оглеждаше с подозрение изцапаното сако на Фандорин и мълчеше.
- Нима снимачната г-група не е отседнала при вас?
- Точно така, при нас е. Обаче ако идвате при госпожа Лунная, за да получите автограф, строго забранено да я безпокоят за това. Дори не се опитвайте да се молите.
Ераст Петрович знаеше, че Клара превъзходно умее да накара целия обслужващ персонал да се влюби в нея. Лакеите, сервитьорите, камериерките, гримьорките винаги са готови да я защитават с телата си. Клара получава обожанието не срещу щедър бакшиш, а срещу превъзходно изиграна човечност. Достатъчно е да се усмихнеш интимно, леко да докоснеш рамото му, а най-добре е доверително да се оплачеш от мигрена или умора - и сърцето на малкия човек вече е завоювано.
- Не съм за автограф. Предайте на госпожа Лунная, че съпругът й е пристигнал.
Върху бузестото лице на служителя се изреди цяла гама от силни чувства. Недоверие -мерна се и изчезна - толкова солиден господин, какво като е с мръсен костюм, едва ли ще вземе да лъже, а още по-малко пък да се шегува; оживление (каква новина!); след това, неизвестно защо - объркване.
- Тук ли е тя? - нетърпеливо попита Ераст Петрович. Нямаше никакво намерение да се занимава с преживяванията на хотелския рецепционист.
- Тъй вярно, в зала „Трианон". Тя е наета като снимачен павилион. Цялата група е там, работят. Господин режисьорът много се кара, ако някой попречи, но заради такъв гост...
Служителят изрази готовност веднага, на секундата да хукне натам, но Фандорин възкликна с облекчение:
- Не, недейте! Нека работят. Погрижете да качат горе този сандък, а аз ще оставя една бележка за Клара.
- Не ви ли е угодно да се настаните?
- Не ми е угодно. Ще отседна в друг хотел. Имам си моя работа в града, цялата тази суетня ще ми пречи - Фандорин посочи един работник със синя престилка, който чевръсто чъркаляше през фоайето нещо подобно на прожектор.
- Разбирам...
Но по изумената физиономия на този от рецепцията си личеше, че той изобщо не може да проумее едно нещо: кой човек със здрав разум би се отказал от щастието да се настани в един апартамент с Клара Лунная?!