Нисичък, закръгленичък, със сочна, месеста уста, с многобройни пръстени на пухкавите си пръсти - господин Арташесов изглеждаше като оперетна фигура. Типаж - „комичен дебеланко". Откъде се взе тогава усещането за дискомфорт?
Изведнъж Ераст Петрович се сети каква бе причината. Те двамата с промишленика образуваха една до комична степен контрастна двойка.
Единият прилича на топка, другият е прав като върлина; единият има черни коси и побелели вежди, другият пък е побелял, но мустаците му са черни; единия носи черен копринен смокинг и бял панталон, другият обратното - бял смокинг и черен панталон.
Позитив и негатив. Пат и Паташон.
Прииска му се по-скоро да иде настрана, преди всички наоколо да започнат да хихикат. Но преди това трябваше да се изпълни необходимият ритуал на вежливост.
- Левончик джан! - каза Арташесов, без да откъсва поглед от Фандорин. - Браво, момче, скъпи гости ми водиш.
- Чичо, помолих да не ме наричаш така! - пламна Леон Арт.
- Кларочка ханъм - без да обръща внимание на думите на племенника си, Месроп Карапетович допря устни до ръчичката на звездата. - За нас е празник! Пристигането на уважаемия ви съпруг - двоен празник.
„Виж ти, и на него му е неспокойно в мое присъствие - разбра Ераст Петрович, като улови тревожен блясък в очите на магната. - Интересно защо ли? Едва ли заради цветовата инверсия".
- Каква чест, какво небесно щастие и за Клара ханъм, и за този дом! Много, много съм чувал за вас, скъпоценни гостенино!
Ераст Петрович отвърна на цветистото приветствие на стопанина с леко кимване. Вяло протегна ръка, която Арташесов стисна с двете си меки длани.
- Мосю Симон също ми е разказвал за вас – милостиво провлачи Ераст Петрович, като не забравяше за обещанието си да помогне на младежа. - Всъщност реших да се възползвам от поканата ви по негова препоръка.
Можеше да каже това без каквито и да било опасения Клара вече беше отлетяла нанякъде. Очевидно ритуалното представяне на съпруга беше завършило, повече не й беше необходим. Тълпа от кавалери незабавно бе обградила актрисата. Леон Арт нервно тръскаше къдриците си и свирепо се озърташе към поклонниците на Клара.
Ераст Петрович установи, че е останал насаме с нефтения магнат. Актьорите и операторът с бодра крачка се насочиха към бюфета. Симон почтително се измъкна, сякаш не беше достоен да участва в беседата на двама толкова велики хора. Само преди това многозначително погледна Фандорин, което означаваше: „Надявам се на вас!"
- Симон има голямо бъдеще, сигурен съм - каза Ераст Петрович. - Рядко греша за подобни неща.
- Аз също - отвърна с тънка усмивка Месроп Карапетович. - Аз в нищо не греша. Вашето протеже си мисли, че Арташесов иска да уйдиса на любимия си племенник: „Ето ти парички, Левончик джан, купи си играчка". А аз не ги давам на Левончик, на мосю Симон ги давам. Защо да не се похарчи някоя друга рубла за добро дело? Триста или четиристотин хиляди - това е дреболия. А може да стане интересен гешефт. Винаги съм казвал: не може да се залага само на нефта. Знае ли човек. Ще има криза или цените ще паднат, или ще измислят друго гориво, или пролетариите ще спретнат голям пожар, като през пета година. А киното никъде няма да се дене. Нали правилно казвам, уважаеми?
Ераст Петрович вдигна рамене. По принцип вече можеше да остави стопанина. Молбата на Клара бе изпълнена, както и молбата на Симон. Време беше да се захване със собствените си работи. Но все пак Фандорин не бързаше - искаше му се да разбере на какво се дължи тревожният блясък в очите на Арташесов.
„Накъде ли поглежда толкова нервно? Аха, към племенника си и Клара. Ето каква била работата! На изток ревнивите мъже са опасни".
И на Ераст Петрович му се прищя да направи някоя пакост. Той се наведе и прошепна:
- Не се притеснявайте за племенника си. Госпожа Лунная е напълно свободна.
Месроп Карапетович замига на парцали и зяпна с уста. Доволен от себе си, Фандорин понечи да се оттегли, но в този момент при тях дойдоха двама азиатци и поздравиха толкова учтиво, че се наложи да се поклони в отговор.
Единият бе възрастен, с побеляла брада, извезан със злато мундир на благотворителното ведомство, с лента и звезда, с шпага, но с източна шапчица, подобна на турски фес. Вторият бе млад, с пищни мустаци, с идеално скроен фрак - и също с туземска шапка на главата: седефено-перлена папаха.