Той прибра писмото в джоба си, но вместо да попита защо е заповядал тифлиският гост и какво е това „всякакво съдействие", от което се нуждае, завърза съвсем страничен разговор.
„И той се ориентира. Предпазлив е. Предпазлив и хитър".
- На Изток всичко е лежерно, благодушно, мазно - дори противозаконната дейност. Защото тук законът - това е условна категория. У нас, в Русия, законите все пак са нещо като оковете на каруца: макар и да се обръщат, накъдето се случи, но все пак са прави и твърди. На Изток законът е като бръшлян - увива се около всяка здрава пръчка и й се умилква. Тук аз също станах такъв: отпуснах се, омекнах, затлъстях. Като ме види някой, с когото сме служили преди - не може да ме познае, ей Богу.
Шубин се подсмиваше, говореше провлачено, но погледът му се движеше непрестанно: не спираше да шари по слушателя, като от време на време се спираше върху отделни детайли -сякаш правеше снимки за досие. Глупава ще да е онази мишка, която повярва, че този огромен котарак е ленив и безопасен.
- Тук живеем по-различно: стараем се да се разбираме с местните паралии, да гледаме през пръсти на пакостите им. А за сметка на това Съветът на Съюза на нефтопромишлениците - това в Баку е нещо като Свещения Синедрион - всяка година дарява по шестстотин хиляди за издръжката на полицията. При нас и най-последният стражар взема осемстотин на година, без да се смятат допълнителните за храна, дърва и всякакви други бакшиши. Откакто се научих правилно да използвам Изтока, животът ми стана сит, приятен и безгрижен. Арменчетата ми донасят за татарчетата, татарчетата тропат за арменчетата. Сред другарите революционери също имам свои хорица - макар това да не е моята епархия. Но нашият началник на управлението на жандармерията - той е европейски човек, квадратно-триъгьлен. Налага се да давам едно рамо...
Така, плавно, без натиск, без да зададе нито един въпрос, подполковникът изведе събеседника си до деловия разговор. Независимо от това, че в препоръчителното писмо дори не беше казано, че господин Фандорин е пристигнал в Баку да търси опасен революционер, самият автор на препоръката и нейният тон можеха да означават за един опитен човек само едно: става дума за важна работа, въпрос от държавно значение.
- Да, в Тифлис ме посъветваха да не се обръщам в профилното ведомство или към г-градоначалника, а непосредствено към вас като към най-компетентна инстанция.
- Поласкан съм, поласкан - очите на Тимофей Тимофеевич заблестяха - наистина му беше много приятно. - Макар да не преувеличавам скромните си възможности. С какво мога да ви помогна? Нали не сте тук по повод стачката?
Ераст Петрович не отговори. Още не бе решил дали трябва да посвещава подполковника в плановете си. Този човек определено имаше повече от едно дъно. Май следваше да го опознае по-добре.
Шубин прие мълчанието като знак на съгласие.
Той едва открехна завесата по средата, така че да види, ако идва някой от гостите, и започна да разказва:
- В наместничеството са много притеснени, знам. Стачката заплашва да прерасне в обща. Работниците са станали крайно нагли. Искат платена месечна отпуска, осемчасов работен ден, гарантирани почивни дни и един път и половина вдигане на надницата. Заразата се разпространява бързо, предприятията спират едно след друго.
Революционерите нападат стачкоизменниците, независимо от охраната. Добрият ни градоначалник въведе в Черния град обсадно положение: забранено е излизането след 8 часа вечерта, събирането на групи по повече от трима - също. Нищо не се спазва, но на високото началство е доложено, че са взети мерки... - Шубин с въздишка повдигна тлъстите си рамене. - А през това време, заради дефицита, цените на нефта се вдигат. Преди месец един пуд струваше 35 копейки, а сега гони полтинник, а фючърсите са още по-скъпи. Най-важната и най-търсената ни стока, керосинът, благодарение на Държавния тръбопровод засега се изпомпва нормално, но запасите от нефт са на изчерпване. При това акциите на нефтодобивните компании са поскъпнали с 15-20 процента. Борсата нервничи...
В този град май всички, дори и полицаите, бяха специалисти по въпросите, свързани с нефтения пазар. Ераст Петрович понечи да прекъсне не особено интересната лекция, но подполковникът вече приключваше. При това доста ефектно:
- Затова изобщо не съм учуден, че от нашата стачка са се заинтересували в центъра. До такава степен, че са пратили самия Фандорин да направи негласна инспекция...