Оказа се, че Шубин е още по-завързан субект, отколкото се бе сторило на Ераст Петрович -беше осведомен не само относно бакинските въпроси, но дори знаеше кой е Е. П. Фандорин, например.
Следващата реплика на Тимофей Тимофеевеч накара Фандорин да вдигне акциите на подполковника с още няколко допълнителни пункта (борсовата стилистика се оказа заразна):
- Впрочем, сега виждам, че съм сбъркал. Слушахте ме без интерес за стачката, в погледа ви се чете някаква задна мисъл - ухили се Шубин. - Хайде тогава, да не меля напразно. Според мен вече и двамата сме се преценили взаимно и сме узрели за разговор по същество.
И напористо, бързо попита:
- За какво сте тук? Каква помощ очаквате от мен?
Котаракът престана да се прави на заспал. Показа си ноктите, цап с лапата - и мишката е хваната.
Дойде време и на Тимофей Тимофеевич леко да му се натрие носът. За да разбере: в този танц за него е предвидена ролята на дамата, а не на кавалера.
- Първо позволете да ви задам един въпрос. Стори ми се, че някак прекалено лесно в-взехте онзи ва-банк. Никой от партньорите ви не изглеждаше разочарован. И никой не поиска реванш. Това завоалиран подкуп ли беше?
Подполковникът внимателно погледна Ераст Петрович в очите. Не се възмути, не се изчерви - просто примижа с очи. След известно мълчание каза:
- Можех да ви кажа, че много ми върви на хазарт. Но това би попречило на изграждането на доверителни отношения. Затова слушайте: не вземам подкупи от туземците, иначе ще ми се качат на главата. Но им позволявам да губят на карти. По малко.
- На това малко ли му викате? Хиляда рубли. Шубин снизходително се усмихна.
- В Москва хиляда рубли са пари, а тук, за да се издържам прилично, ми трябва да харча по стотина хиляди годишно. Иначе няма да ме уважават. Това е Баку. Тук прекалено неподкупните не ги обичат и много се страхуват от тях. Започват да правят интриги, да сплетничат. Ако съвсем се изнервят, могат да пратят „маузерист" - ако убийството се поръчва от арменец. Или главорез-гочи - ако от вас иска да се отърве мюсюлманин.
- Гочи? - попита Фандорин.
- Това са местните тюркски бандити. Различно им викат: гочи, гочу, кочи, кочии.
„Та какво да правя с теб, мошенико? - така и не можеше да реши Ераст Петрович. - Да ти разказвам ли за Одисей или не?"
- А може пък да се интересувате повече от шпионската част? - Шубин гледаше публиката през пролуката. - Доколкото ми е известно, това е по-близо до вашия кръг на интереси, отколкото нефтът. Тогава обърнете внимание ей на онази неразделна двойка.
Той разтвори по-широко завесата и кимна към двама господа, които си шушукаха встрани от останалата тълпа. Ако се съдеше по лицата им, разговорът беше сериозен, дори тревожен.
- К-кои са тези?
- Кльощавият със сюртука - това е германският консул Тотман. Набитият е австрийският консул Люст. На него трябва да обърнете специално внимание. Независимо от това, че империята на Хоенцолерните е по-мощна от хабсбургската, но при нас в Баку тартор е австриецът, немецът го слуша за всичко. Хер Люст отдавна живее тук, има обширна мрежа от осведомители. Впрочем той е кадрови офицер от генералния щаб, майор. Води се в оставка, но ние знаем за какво иде реч.
Изведнъж австрийският консул се обърна, сякаш почувства насочените към него погледи. Леко се поклони на Шубин, но се загледа не в подполковника, а във Фандорин.
„Знае кой съм? Едва ли. Но професионалистите се разпознават отдалеч. Като рибарите."
Люст се обърна, хвана събеседника си под ръка и двамата се отдалечиха.
Ераст Петрович изобщо не се инересуваше от немско-австрийските агенти, но нямаше смисъл да обяснява това на подполковника.
„Колкото повече говори човек, толкова по-ясен ти става. Та да му разказвам ли за Одисей или не?"
Шубин продължи:
- В Баку има няколко хиляди германски и австрийски поданици: инженери, предприемачи, просто търсачи на лесни печалби. Известно е, че отсъствието на собствени нефтени ресурси е най-уязвимото място на централноевропейските империи. Те са като лешояди, закъснели за разкъсването на плячката: кръжат, кръжат, но вече няма къде да се закачат.
- Какво правят в Баку тогава?
- Шпионират. Купуват предприятия чрез подставени лица. Докладват ми, че след сараевското събитие цялата немско-австрийска общност е развълнувана, жужи като пчелен кошер... - Тимофей Тимофеевич почеса закръглената си буза. - Ама вие не сте дошли заради немците и австрийците. Отново не виждам интерес в очите ви. Може би все пак ще ми обясните? Или да продължавам да хвърлям всичките си стоки на тезгяха, като търговец в дюкян?