След като така и не стигна до някакво решение, Фандорин каза:
- По-късно. Хайде да се с-срещнем в по-спокойна обстановка за обстоен разговор. А засега ето какво. Да ви е известен някакъв еднорък бунтовник или просто бандит, свързан с революционерите? По-точно с болшевиките?
Тимофей Тимофеевич помляска със сочните си устни, сякаш опитваше въпроса на вкус.
- Все пак се интересувате от революционерите. Така, така. Еднорък? В Баку това не е особен белег. Има много аварии в производството, в нефтопреработвателните заводи. Бунтовниците често остават без ръце, докато правят бомби... Хм. Предполагам, че едва ли ви интересуват разните дребни риби. От сериозните има един гочи - Абдула Нордарански. Или Хачатур Едноръкия, главатар на шайка арменски анархисти. Вярно, че тези двамата враждуват с болшевиките, но може и да са се помирили. Друг еднорък е Шамир-хан - бандит, лезгинец. Той честичко гастролира в Баку. Освен това...
Подполковникът се загледа с присвити очи в каменния свод и взе да изброява със запъване разбойници, експроприатори, избягали каторжници. Тимофей Тимофеевич имаше чудесна памет, но скоро Фандорин разбра, че смисъл от тази каталогизация няма.
- Някой от едноръките да използва вместо г-герб черен кръст? Може би това е знак на някаква шайка?
- Черен кръст? Не, не съм чувал. - Шубин виновно разпери ръце. - Това е Баку. Тук не можеш всеки душегубец да държиш под око. Знаете ли какво? Заповядайте при мен в службата, утре към три следобед. Ще слезем в картотеката, ще видим.
- Отлично, з-значи до утре.
Можеше да се връща. Предварителният разговор с Шубин беше проведен, стана ясно, че е полезен човек. Ролята на стар съпруг на млада красавица бе добросъвестно изпълнена. Маса доста почака. Време е.
Добрият тон изискваше да се сбогува със стопанина.
Арташесов беше на същото място, където Ераст Петрович го остави преди половин час, но сега промишленикът беседваше не с мюсюлмански магнати, а с някаква източна двойка. Лицето на дамата бе почти изцяло забулено с черен муселин; скромно сведените очи примигваха с великолепни мигли, веждите също бяха чудно красиви. „За сметка на това носът сигурно е като на Хаджи ага или Месроп Карапетович. Затова и го крие - помисли си Фандорин. - При всички случаи Маса би казал така." На крачка зад полукрасавицата стоеше представителен кестеняв мъж с юнашки засукани мустаци. Той не участваше в разговора, а повече се любуваше на рубинените си копчета за ръкавели.
Разговорът вървеше на руски, който в Баку очевидно беше езикът за общуване на многочислените народности, населяващи крайморския град.
-... Ай, много льошо, скъпа ми Саадат ханъм - стопанинът хокаше жената за нещо. - Те имат пролетарска солидарност, а ние трябва да имаме капиталистическа. Ако отстъпите на работниците - какъв пример ще дадете на другите? Некрасиво ще се получи, всички ни ще подведете.
- Какво мога аз, бедната вдовица? - Саадат ханъм цялата посърна. - Само слушам съветите на моя скъп приятел и закрилник Хурам бег.
Спътникът й оправи маншетите си, навъси мъхнатите си вежди, кимна. Без да му обръща внимание, Арташесов отново се обърна към вдовицата:
- Саадат ханъм, ще поговоря с останалите, но вие сама знаете, че това няма да се хареса никому.
- А бакинското кавалерство? - възкликна дамата, в прекрасните й очи заблестяха сълзи. - А съчувствието към нещастната жена, принудена да мъкне огромна тежест на слабите си рамене?
Тя говореше много добре руски, доста по-чисто от Месроп Карапетович.
- Е, щом става дума за нефт, нещо с кавалерството ни започва да куца - каза той и многозначително добави. - Помислете добре, съветвам ви като приятел.
- Добре... - промълви с отпаднал глас Саадат ханъм. - Хурам бег, скъпи мой, отведете ме някъде, където мога да седна. Вие ми се свят...
Те се отдалечиха. Най-накрая можеше да се сбогува. Но това се оказа доста трудна работа. Щом чу, че гостът възнамерява да си върви, Арташесов изпадна в ужас.
- Скъпоценни мой, нима нещо ви наскърби? - попита в паника той - не изглеждаше да се преструва. - Ако са глупавите думи на младия Муса Джабаров, ще го накарам да се извини! А пък ако е... - Той не довърши, но погледът, устремен към племенника, който все така висеше край бляскавата Клара, беше достатъчно красноречив. - У нас, ако гостът си тръгва толкова рано, това е много лош знак за стопанина!
- За да бъда оскърбен, трябват доста по-силни с-средства - опита да го успокои Ераст Петрович. - А госпожа Лунная ще оставя тук да я разкъсат обожателите, без всякакво съжаление и дори без интерес.
Но Месроп Карапетович не мирясваше: