Предават Фандорин от ръка на ръка
„НА АПШЕРОНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ СА СЪСРЕДОТОЧЕНИ 82,6 % ОТ РУСКИЯ ДОБИВ НА НЕФТ. РАЗХОДИТЕ ПО ДОБИВА СА ЕДНИ ОТ НАЙ-НИСКИТЕ В СВЕТА, ЗАЩОТО НЕФТЪТ Е БЛИЗО ДО ПОВЪРХНОСТТА - СРЕДНАТА ДЪЛБОЧИНА НА КЛАДЕНЦИТЕ Е ПЕТ ПЪТИ ПО-МАЛКА, ОТКОЛКОТО В TEKCAC. ОБЩИЯТ БРОЙ НА СОНДАЖНИТЕ КУЛИ Е ОКОЛО 4200. ГОДИШНИЯТ ДОХОД ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ ВЪЗЛИЗА НА НЕ ПО-МАЛКО ОТ 300 МИЛИОНА РУБЛИ..."
Моливът се плъзгаше по хартията. Ераст Петрович си плащаше дължимото на „никки" за вчерашния ден. Навън стана тъмно, над газеника танцуваха мушици.
Преди няколко часа Хасим бе казал:
- Ще ходя до Шубани. През стената ще надничам. Ако Хачатур нощува у дома, ще пращам бележка: колко хора, колко лъвове. Ти идваш, ние чакаме, докато всички заспиват, после отиваме, убиваме всички. Такъв ще е планът - каза разбойникът на сбогуване и бързо добави: - Помня, помня: Хачатур не го убиваме веднага.
- Как ще получа б-бележката ти? По въздуха? И как ще намеря това твое Шубани?
- Момче ще го донася, момче ще води.
- Какво такова момче?
- Вай, че отде да знам? Някакво момче.
Той отиде до прозореца, извика нещо. В стаята с тропот се втурна цяла тайфа мургави хлапетии – същите тези, които цял ден вдигаха гюрултия на двора.
Хасим привика двама, останалите отпрати. Поговори си нещо с тях.
- Тешекюр едирем, ага. Дедийиниз кими оладжаг! - дружно отвърнаха момчетата, по лицата им грейнаха щастливи усмивки.
- Това е Саид, син на Халида ханъм - посочи Хасим единия. - Ще остане с твой приятел, когато тръгнеш. А това е Али, син на Мустафа, ще ти донася бележката и ще те заведе, където трябва.
- Но нали си неграмотен! Как ще ми напишеш бележка?
Гочито презрително се усмихна и не го удостои с отговор.
Просто сипа в огромния си джоб сушени плодове и ядки, взе няколко парчета хляб.
Той мина през двора без да бърза, наперено. Остроносият Али, син на Мустафа, пъплеше до него като Панург до Пантагрюел, но същевременно се опитваше да подражава на походката на великия човек: също толкова гордо изправяше рамене, гледаше напред и нагоре, заради което едва не се спъна.
Именно тогава Фандорин реши да се захване с дневника - хрумна му подходяща мисъл за „Скреж".
„ПОЧТИ ВСЕКИ ЧОВЕК ИСКА ДА СЕ ВЪЗВИСИ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН. ЦЗЮНЦЗЪ, БЛАГОРОДНИЯТ МЪЖ, ЗАРАДИ ТОВА СЕ СТРЕМИ ДА БЪДЕ ПО-ВИСОК. ДРЕБНИЯТ ЧОВЕК, СЯОЖЪН, ГЛЕДА ДА СЕ ИЗДИГНЕ, КАТО УНИЖАВА ОКОЛНИТЕ. ЗАТОВА, КОГАТО ЕДИН БЛАГОРОДЕН МЪЖ ИДВА НА ВЛАСТ (КОЕТО РЯДКО СЕ Е СЛУЧВАЛО В ИСТОРИЯТА), ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО, СЛЕДВАЙКИ ПРИМЕРА МУ, ЗАПОЧВА ДА СЕ СТРЕМИ НАГОРЕ: НРАВИТЕ СТАВАТ ПО-ДОБРИ, НА МОДА ИДВАТ БЛАГОРОДСТВОТО, БЕЗКОРИСТНОСТТА, СМЕЛОСТТА. КОГАТО ОБАЧЕ СЕ ВЪЗЦАРЯВА СЯОЖЪН, УНИЖЕНИЕТО НА ПОДАНИЦИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ВСЕОБЩ ЗАКОН. СЯОЖЪН Е МАЛЪК НА РЪСТ. ЗАТОВА ТОЙ МОЖЕ ДА ИЗГЛЕЖДА ВЕЛИК, САМО АКО ВСИЧКИ НАОКОЛО СА ПАДНАЛИ НИСКО, А НАЙ-ЛОШИЯТ ВРАГ ЗА ДРЕБНИЯ ВЛАСТЕЛИН Е ОНЗИ, КОЙТО ОТКАЗВА ДА ПЪЛЗИ ПО КОРЕМ ПРЕД НЕГО. ЗАТОВА В ЕПОХИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА СЯОЖЪНОВЕТЕ В ОБЩЕСТВОТО СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ПОДМАЗВАЧЕСТВО, КРАДЛИВОСТ И ВЕРОЛОМСТВО..."
През цялото време, докато Ераст Петрович ту замислено поглеждаше пламъка на лампата, ту свеждаше чело над листа, Маса лежеше тихо и не помръдваше. Но когато, докато преписваше сведенията за нефтената индустрия от вестникарските дописки за раздела „Дърво", Фандорин стигна до керосиновата статистика, японецът изведнъж взе да се мята. По изпитото му бледо лице плъзнаха сълзи, миглите му трепнаха.
- Моосиваке аримасен! - промърмори раненият и много пъти повтори тази фраза, която значеше „Няма прошка за мен!".
Мъчеше се. Терзаеха го някакви кошмари. От такъв тягостен сън не можеше да има никаква полза.
Ераст Петрович се поколеба и леко потупа приятеля си по бузата.
Маса отвори очи. Видя приведения над него Фандорин, замига, изхлипа.
- Сънувах страшен сън, господарю. Стори ми се, че вие сте в опасност, а аз съм ранен и не мога да ви помогна!
Той понечи да се надигне - и не можа, само изстена.
- Значи не е сън... Не мога да се помръдна. Нямам никакви сили! - прошепна Маса с бледите си устни.
- Прострелян си с куршум в гърдите. Едно денонощие беше в безсъзнание. Не мърдай. Трябва ти пълен покой.
Японецът се намръщи.
- Помня, че бяхме на пътя. Луна. Черен ездач. Това е всичко. Какво стана после?
Фандорин започна да разказва. Маса слушаше, без да го прекъсва.
- Обръснали сте се заради мен ли, господарю? В знак на скръб? Много съм трогнат - очите на японеца плувнаха в сълзи. - Много е хубаво. Приличате на слаб Буда.
- Слаб Буда съм, имаш право - пошегува се Ераст Петрович на руски, за да ободри приятеля си.