- Ще ти задавам въпроси, а ти ще ми отговаряш. Честно. Иначе ще те дам на него. Просто ще си тръгна и ще те оставя с него насаме. А ако кажеш истината - ще те пусна. Аз съм човек на думата. Ако съм обещал нещо, правя го.
Последната фраза бе изречена специално за Хасим. Сега хлапето гледаше Ераст Петрович със същия ужас, с какъвто гледаше преди малко разбойника.
- Мълчи, Гагик, нищо на Юмрубаш ага не казвай - посъветва го Хасим. - По-добре аз да говоря с теб.
Горкият хлапак изхлипа и пак зажумя ужасено.
- Ще г-говориш ли?
Кимна.
През това време Хасим с видимо удоволствие обикаляше бойното поле. Поглеждаше всеки покойник в лицето, нещо нареждаше. Приличаше на градинар, който се любува на великолепната си цветна леха.
- Кой нареди онази вечер да се направи з-засада в Черния град? Чия задача изпълняваше Хачатур?
- Ходих до Карабах, носих писмо от Хачатур! Едва вчера се върнах! Нищо не знам, честна дума! Каква задача? Никой не може да заповяда нищо на Хачатур!
Хлапакът говореше добър руски. Може би беше посещавал гимназия или реално училище.
- Не мога да повярвам, че вчера никой нищо не е казал за засадата. Шайката ви загуби трима. Какво чу? Какво приказваха?
- Ай, Аллах! - радостно кресна Хасим. - Този е жив! - Той хвана за врата един окървавен човек - онзи изхриптя. - Тебе те познавам! Ти си Левон от Сурахана!
- Не ме убивай - стенеше раненият. - Ей сега и без това ще пукна, честна дума.
Но разбойникът не го оставяше на мира: хвана го под мишниците, провлачи го до средата на стаята.
- Чух твоите въпроси, Юмрубаш. Също ще питам.
Наведе се и избоботи нещо тихо. Окървавеният изпищя:
- Ах, всичко ще кажа! Пусни гърлото!
От тази гледка Гагик взе да трака със зъби - аха-аха да припадне. Ераст Петрович реши да пита другояче.
- За Куция нещо да си чувал?
- Ка...къв... ку куц?
- От Черния град. Революционер е или е свързан с революционерите.
Раненият силно изстена - Хасим пак го беше хванал за врата.
- Има един Селифанов - стрелочника, на него му е къс крака - бързо взе да изрежда младият анархист. - После Хасан, пазачът на бившия завод на Мурсалиеви, Хачатур не го обича, да го убие искаше. Друг куц, когото съм виждал, е Заза, той е счетоводител на степаняновските находища, плаща на Хачатур веднъж месечно, да не го закача... Други куци не знам. Черният град е голям...
Хасим се изправи и изсумтя:
- Е, съвсем е пукнала! Нищо не съм правил, само го тресох. Юмрубаш, едно нещо успяла да каже. Не знам, на теб трябва ли ти, не ли?
- Какво?
- Преди засада Хачатур ходила при голям руски човек. Странен име - Кълвач. Това „кълвач" какво е? Птичка?
Ераст Петрович веднага забрави за Гагик от Акна. Кълвача ли? Горещо! Ето я - любовта към орнитологията!
- Нещо друго каза ли? За Кълвача?
Бързо отиде до ранения, провери пулса. Да, мъртъв е. Разбойникът съкрушено вдигна рамене.
- Нищо. Аз питам: „Къде е тази Кълвач?" Малко го друсах - Левон душата излезе.
Фандорин се върна при младежа:
- Пред теб да са споменавали Кълвача? Хачатур или някой друг?
Гагик поклати глава, облиза пресъхналите си устни. Той не откъсваше поглед от приближаващия се Хасим.
- Казва истината, в-виждам го. Имай предвид, няма да ти позволя да го убиеш.
- Аз и не искам - Хасим вдигна рамене. - Когато Гагик порасне и стане гайл, тогава ще го убивам.
- Да стане какво?
- Гайл. „Вълк" по тяхному.
Но не биваше да пускат пленника. Кълвача - това най-вероятно е същият онзи болшевик, когото полицията нарича „Одисей". Той в никакъв случай не бива да разбере, че Фандорин е жив.
- Гагик няма да каже на никого - каза Хасим, сякаш подслуша мислите му. - Той оттук у дома ще си ходи, много бързо. С никого няма да говори. И вкъщи, в Агдам, също няма да каже.
- Какво общо има тук Агдам? Той е от Акна.
- За тях е Акна, за нас е Агдам.
Хасим се наведе, хвана хлапака за раменете и раменете изчезнаха под ръцете му.
- Върви си вкъщи, Гагик. За мен на всички разказвай. Много разказвай. За Юмрубаш -мълчи. Казвай: Кара Хасим всички е убивал. Разбра, нали?
- Разбрах... - прошепна хлапето. Зениците му бяха огромни, неподвижни.
- Къш!
Хлапакът катурна стола и със засилка скочи през прозореца, изчезна в градината - дори не го беше страх от лъвовете.
- Как можеш да си сигурен, че няма да ме издаде?
- Тя знае за Кара Хасим. Чувала е. Сега и виждала. Аз също човек-дума. Ако излъгва, ще идвам в Агдам, намирам и убивам. Тя знае. Кажи по-добре, сега какво ще правиш? Врагът ти Хачатур е мъртва. Доволен ли си?
- Не. Той не беше враг, а оръдие на врага. Но сега, благодарение на теб, з-знам как викат на този, когото търся: Кълвача.