Но ако подходиш правилно, всяко препятствие може да се превърне в пиедестал или трамплин. Саадат назначи за директор на предприятието Гурам бег, който се падаше братовчед на покойния й съпруг. Като човек не ставаше за нищо, но беше представителен и много лесен за употреба. Срещу хиляда рубли на месец подскачаше на задни лапи, като дресиран пудел. И на съвещание на Съвета на нефтопромишлениците ще иде (ще прочете от лист хартия, каквото му е наредено), и на театър ще те заведе (а след това тихо ще изчезне), и по време на пътуване ще свърши работа (сама жена не бива да пътува - „харам" е това).
Докато бе жив съпругът й, Саадат се обличаше по европейски. Но като овдовя, с въздишка прибра роклите и шапчиците в гардероба, превърна се в източна вдовица, с което предизвика всеобщо одобрение. В болшинството си мюсюлманските нефтени магнати са груби мъжаги, диваци и са далеч от джентълменството, но са свикнали с уважение да се отнасят към жените, спазващи правилата, това е в кръвта им. Изключително полезно е и това, че за тях женската е глупаво и безопасно същество. А значи винаги ще ти се размине онова, което не би се разминало на един мъж. Трябва само да не прекаляваш.
За шест години самостоятелен живот Саадат постигна много. По обем на добив нейното предприятие не влизаше нито в първата, нито във втората десетка на най-едрите нефтени компании, за сметка на това по рентабилност като че ли нямаше равни. Саадат криеше истинските стойности на добива, занижаваше ги двойно. Мълчеше си и за резервните парцели, купени чрез подставени лица. Там, в недрата на щедрата апшеронска земя, очакваха своя час милиони пудове от черната, сладникава, ароматна, омайна лепкава маса, без която планетата не може да живее - като наркоман без опиум.
Като порасне синът, ще поеме предприятието - тогава компанията „Валидбеков-ньоут" („Нефтът на Валидбеков") ще може да се разгърне в истинската си мощ. Тогава всички ще ахнат.
Истинската причина, заради която Саадат не пожела да живее сред европейската волност, се казваше „Турал". Не шестдесет, а шестстотин хиляди - не, шест милиона годишно ще остави тя на сина си, за да може от този висок постамент да покори света. Защото един истински мъж задължително иска да покори света, а Саадат смяташе да направи от момчето си най-добрия мъж на света.
Децата в богатите бакински семейства са безбожно глезени, растат охранени и капризни. Затова голяма част от бързо натрупаните състояния изчезват още с второ или третото поколение. А Саадат възпитаваше сина си с разум, строго. Беше наясно, че най-важното е от малък да кали характера му, останалото става от само себе си. Когато вървеше с Турал по улицата и той започваше да прави пакости, тя му казваше с отпаднал глас: „Ах, Турапуш, нещо ми се вие свят. Хвани мама за ръчичка да не падне" - и момчето веднага започваше да се чувства като мъж, защитник. А едновременно с това и спираше с пакостите.
Още нещо, което е много важно за едно момче - да се научи да преодолява страха, без при това да се пристрасти към риска. Тези две крайности са много опасни в живота, а за бизнеса - пагубни. Човек може да се научи да бъде разумно смел, както и на всичко друго. За да победиш страха, трябва да се придвижваш на малки крачки, да постигаш малки победи една след друга. Да вземем дори например ездата. Веднъж Саадат забеляза, че Турал се страхува от конете (впрягът й наистина беше прекалено буен, от свирепи туркменски рисаци). Първо купи шетландско пони, малко по-високо от табуретка. Бе напълно невъзможно човек да се страхува от такова конче. Турал с удоволствие се возеше на дребосъка. А ето, че сега записа сина си в Пони-клуба, където кончетата са по-големи. С течение на времето, след три-четири години, момчето и рисаци ще свикне да язди. Цялата работа е в това нещата да се правят постепенно.
Саадат се притесняваше, че детето расте без баща. В смисъл в отсъствието на мъж (покойният Валид бег по никакъв начин не можеше да се смята за такъв). Може би заради тези опасения тя прекаляваше със строгостта. Страхуваше се да не отгледа мамино синче, въздържаше се от нежности. Макар че от време на време сърцето й направо се късаше - така й се искаше да го прегърне, да го помилва. Не бива. По същата причина - за да не се разглези - от тригодишен до Турал не се допускаха никакви дойки, а прислужничките се наказваха за всяко умилкване с него. Накрая измисли как да реши проблема - взе за сина си правилния мъж, гуверньор. Сега от време на време си позволяваше лукса да целуне Турал по челото.