Детето трябва да се храни с продукти, чийто произход можеш да контролираш. Тя дори имаше собствена пекарна. На сегашните млекари, месари, хлебари не може да се вярва -всички са повредени, развратени от лесните пари и непретенциозността на цялата пасмина, която надойде в Баку.
Саадат по навик изпрати Турал с молитва, която да го пази. Прошепна: „Васалла ллаху та'ала 'ала хайри халкъхи мухаммадин ва 'ала алихи ва асхабихи аджма 'ин " - „О, Аллах, най-щедър сред щедрите, опази ни от всички беди и болести". Тя не вярваше много в Бога, но защо да не се застрахова? Според съвременните учени магическите заклинания могат да имат известна енергия, чиято природа засега е неизвестна на науката.
Името „Турал" също бе заклинание, значеше „Безсмъртен". Освен ежедневните грижи, развлечения и огорчения в живота на всеки човек трябва да има и висш смисъл. Много мъже правят глупост и дори извършват престъпления, като си измислят същия този смисъл. Животът на жената, ако е майка, е доста по-лесен в това отношение. Ето го, въпросният смисъл, седи до шофьора, ръкомаха и разказва нещо. Саадат знаеше: ако името на сина й не си свърши работата и Турал (опазил го Аллах) се окаже смъртен - тогава и тя няма да живее.
Какъв ще е смисълът тогава?
Синът й беше единствен, друг нямаше да има. След като овдовя, Саадат сама помоли Зафар да направи така, че тя никога повече да не забременява. Незаконнородено дете не й трябва, а да се омъжва отново - тази няма да я бъде.
Пък и не й трябва още едно дете. Не е ясно как жените, които имат много деца или поне две, делят онова, което не може да се раздели - любовта. Или какво е това да обичаш с цялата си душа и съпруга, и детето? Та нали, както и да го въртиш, винаги обичаш единия повече? Изобщо - загадка на загадките - как можеш да обичаш един мъж? Не във физическия смисъл, а истински. Можеш да обичаш само онзи, който винаги е бил и ще бъде твой, каквото и да се случи. А мъжете... Те са като огъня, на който се топлиш и готвиш храната, но ако не внимаваш, можеш лошо да се опариш или направо да изгориш.
Няма да вземеш да обичаш огъня, я? Това вече ще е някакво огнепоклонничество.
Франц закопча момчето с колан, защото пътят беше целия на бабуни. Свали му шапчицата, сложи му кожен шлем - това Турал си го поиска. Веднъж видя такъв на главата на автомобилен състезател и си пожела същия.
Слънцето днес печеше люто, заслепяващо. Прахът висеше във въздуха, блестеше като златен пясък. Малцината минувачи вървяха лениво. Някои спираха да си отдъхнат на сянка. Мъжете в Баку често стоят на групички, почти без да говорят. Разменят по някоя и друга дума и млъкнат за дълго. Жените никога не могат да бъдат забелязани да стоят просто ей така и да не правят нищо. Ако си приказват - то е у дома или на двора, и ръцете им винаги са заети с работа.
Изведнъж нещо се промени. Сънената, смазана от жегата улица внезапно се оживи. Трима безделници, и тримата с черни папахи, които досега зяпаха колата от тротоара, скочиха от местата си. Двама минувачи, които едва пристъпяха на отсрещната страна, се втурнаха през улицата към колата.
Викът заседна като буца в гърлото на Саадат.
Кауниц се обърна, като чу тропането зад гърба си, понечи да се надигне, но един от мъжете скочи на стъпенката и удари австриеца с юмрук в главата. Явно в ръката имаше нещо тежко - бокс може би - защото Франц се свлече на седалката.
Петимата скочиха в колата: двама отпред, трима отзад.
- Мамо-о-о! - извика Турал, като се обърна към къщата - знаеше, че майка му е на прозореца. Върху главата му сложиха чувал, викът секна.
Един от похитителите хвана волана, вторият държеше детето. Тримата отзад извадиха пушкалата си, готови да стрелят, ако някой се намеси. Лицата им бяха скрити с маски -Саадат не забеляза кога ги бяха сложили.
Бежовият „делоне" забръмча, изплю черен дим от ауспуха и заподскача по паважа. Завихри се облак прах. Уплашена тънконога камила с огромен вързоп на гърба отскочи встрани. Задрънкаха камбанките на мъхнатата й шия, камиларят плесна с ръце. И колата се скри зад ъгъла.
Саадат все отваряше уста да изкрещи, но не можеше.
Сигурно щеше да полудее или да умре от разрив на сърцето, ако след четвърт час не бе звъннал телефонът. Не реагираха веднага на обаждането, защото всички бяха навън. Пищяха, ръкомахаха, ридаеха, тръшкаха се. Накрая старшият слуга чу звъненето и отиде да вдигне слушалката.
През това време Саадат лежеше на паважа - точно там, където бандитите бяха похитили сина й - и виеше неистово, удряше с юмруци по земята. Тя бе плътно заобиколена от хора, всички гръмогласно й съчувстваха.