- В отвличането са участвали петима души. И това не е цялата банда. Някой е наблюдавал отстрани и е съобщил на п-посредника, че операцията е минала успешно. Посредникът ви се е обадил. Той е казал: „Трябва незабавно да предам отговора ви" - значи има още някой, комуто докладва. Това е цяла организация. И вие искате ние двамата с Хасим да се справим с нея?
- Четиримата - каза Валидбекова. - Аз ще бъда с вас. И освен това и Зафар. Той е евнух, предан ми е.
- Вай, жена и евнух! - Хасим, който тъкмо си беше вдигнал папахата, отново я запрати на пода. - Юмрубаш, кажи й на руски какво мислиш! На нашия език няма такива думи!
Но Ераст Петрович не каза нищо - нито на Валидбекова, нито на експанзивния си спътник. Мислите, които се появиха в главата на Фандорин, не биваше да бъдат споделени с тази аудитория.
- Хм. Изобщо нямаше да ви позная. Поразително е, как една десетдневна брада и... друг стил на обличане променят външността - каза Шубин и сам се разсмя на думите си. - Разбирам, че в устата на един жандармерист това звучи наивно. Но аз всъщност никога не съм се занимавал с оперативна работа. Силната ми страна е в събирането на сведения. И особено в използването им.
Подполковникът лукаво се усмихна.
- Затова и се обърнах к-към вас.
Нямаше смисъл да обяснява на помощник-градоначалника, че работата не е в брадата и в „различния стил на обличане". Когато слагаш маска, променяш всичко: мимиката, жестовете, походката, дори честотата на пулса. В статския съветник в оставка временно се беше вселил обитател на дивите планини - Фандорин му беше измислил история, беше свикнал с нея. Този суров човек беше напуснал родния си край, за да се спаси от кръвно отмъщение. Той знае, че те са по следите му и могат да нападнат където и да е - дори в Баку. Затова аварецът е в постоянно напрежение, като готова за изстрел тетива.
Ераст Петрович се обади на подполковника направо от дома на Валидбекова, като издебна време, когато наоколо нямаше никого. Шубин - рядък късмет - си беше на мястото. В първия миг, когото Фандорин се представи, той извика от почуда, но бързо се овладя.
Половин час по-късно Ераст Петрович влизаше в кабинета му. Долу никой не беше спрял дивия човек. „Аз при Шубин" - гърлено рече Фандорин и дежурният не зададе нито един въпрос. Явно при Тимофей Тимофеевеч често наминаваха екзотични посетители.
Кратко, без излишни подробности, Ераст Петрович обясни, какво се бе случило през нощта след банкета в Мардакян и защо бе сметнал, че е по-добре да остане в нелегалност. За Хасим, естествено, не каза нито дума.
Трудно е да се каже дали подполковникът се досети, че не му казват цялата истина. Дребните му подпухнали очички гледаха внимателно, с любопитство.
- Когато съобщих в корпуса за вашата гибел, там доста се учудиха. Чак ми се обадиха. Лично от името на Жуковски. Знаете ли, за първи път в живота си имах честта да говоря с командира на корпуса на жандармерията, помощник-министъра на вътрешните работи -върху подвижната физиономия на Тимофей Тимофеевич се изписа благоговеене. - Негово превъзходителство каза: „Аха, значи тялото на Фандорин не е открито? Значи я камилата, я камиларя" - и затвори. Аз тогава, да си кажа правичката, го сметнах за поредната началническа лудост. А той излезе прав, ти да видиш. Явно добре ви познава?
- Знаете ли нещо за революционер с псевдоним Кълвача? - не особено вежливо отвърна Ераст Петрович с въпрос на въпроса. Време беше да се премине към разговор по същество. -Колкото и да се опитвах, не успях да намеря следите на този г-господин.
- Няма и да ги намерите - сбръчканите клепачи се притвориха за миг, сякаш Шубин искаше да скрие от събеседника израза на очите си. А когато погледна отново, погледът бе станал друг: делови, сериозен. - Това е личност, за която знаят малцина. И никой от тях няма да се разприказва.
- Така, така, слушам ви! - наведе се напред Фандорин. Той вече бе започнал да си мисли, че Хасим не е чул правилно или не е разбрал. Но се оказа, че Кълвача все пак съществува!
- Главният финансист на болшевишката партия. Понякога подхвърля парички на други революционни групи - срещу разнообразни услуги. Дяволски е предпазлив. Истински кълвач: чукането се чува, а той не се вижда. Нито веднъж не сме го арестували. Информаторите също не са го виждали. Словесен портрет дори нямаме.
- Може би не сте го търсили достатъчно добре? - попита Фандорин, който вече имаше представа за работните методи на бакинските пазители на реда.
На лицето на Тимофей Тимофеевеч светна хитра усмивка.