- Възможно е. Издирването на политически престъпници не е моята област. Чувал съм за Кълвача, разбира се, но никога не съм се занимавал сериозно с него. Не съм имал истински стимул. Сега обаче ще взема да се захвана. Щом самият Фандорин се интересува от тази птица. ..А с какво точно този Кълвач привлече вниманието ви? Това не е най-хищният и със сигурност не най-шумният представител на бакинските пернати.
Ераст Петрович нямаше никакво намерени да отговаря на нито един страничен въпрос на този хитрец.
- Кълвача и Одисеи, който се разработва от Охранното отделение - това едно и също лице ли е?
- Не е изключено - внимателно рече подполковникът.
- Защо тази информация не е в д-досието?
- Понятие нямам. Повтарям още веднъж: аз не работя в Охранното отделение. И изобщо...
Той не довърши, но Фандорин се досети какво искаше да каже сивият кардинал на бакинското градоначалство: „Може пък и много неща да знам, но не ги докладвам нагоре. Всеки си е сам за себе си".
- Добре. Разкажете ми за стачката. Т-това движение има ли някакъв организационен център?
- Трудно е да се каже... - Шубин отново се запъна. Този път май не криеше нищо, а наистина не знаеше. - Има определени признаци, по които може да се направи изводът, че стачката се дирижира от някакъв щаб. Но това е много трудно за проверяване. В Баку има толкова противостоящи си революционни течения. Някои от тях са в състояние на постоянна война. Не си представям как биха могли да се разберат.
- А вие самите предприемате ли нещо, за да спре стачката? Или това отново не е от вашата компетенция?
Подполковникът изви поглед нагоре и сложи месестата си длан на сърцето:
- Бог всичко вижда, нима не съм аз този, който бомбардира наместничеството с депеши за опасността от обща стачка! Единственото, което постигнах, бе че ми наредиха да поема част от работата на колегата Клеонтиев от управлението на жандармерията. За да може ръцете на господин полковника да се освободят за противодействие на революционерите. А на мен ми е наредено да се занимавам с чуждестранните кроежи. Заповедта си е заповед.
- „Чуждестранни к-кроежи"? - попита Фандорин. - Това пък какво е? Шпионаж?
- По-лошо. Шпионите, които работят за друга държава, гледат да се докопат до някоя тайна, но не нанасят непосредствена вреда - освен може би по време на война. А в света на нефта войната никога не свършва. Съвсем истинска - с диверсии, саботажи, убийства. Най-опасните врагове на бакинските находища са англичаните от „Роял Дъч Шел" и американците от „Стандард Ойл". И едните, и другите нямат скрупули при избора на средства.
- Но това са само частни корпорации - повдигна рамене Ераст Петрович.
- „Само"? - ухили се Шубин. - Те са по-опасни и по-агресивни от което и да било военно разузнаване. Просто за това не се пише по вестниците, за да не се предизвикват дипломатически конфликти. Ще ви разкажа няколко епизода от световната нефтена война, за да получите представа за мащабите и ожесточеността на бойните действия. Веднъж Рокфелер взел, че наел корабите на всички нефтопревозващи компании. Държал ги празни, за своя сметка. Но транспортирал само своя нефт и, естествено, цената му хвръкнала до небето. А конкуренцията се разорила. След това всички големи корпорации се обзавели със собствени нефтотранспортни флотилии. Още по-изобретателно пък постъпила „Англо-персийската нефтена компания". Тя открила големи залежи в ирански Хузестан, но все не можела да ги завладее. Местните жители отглеждали там памук и с тъпия си източен инат не искали да променят начина си на живот. Не помагали нито подкупи, нито натиск върху правителството на шаха. Тогава английските агенти тайно докарали от Индия смъртоносно отровни змии, които бързо се размножили в конопените полета. Туземците не знаели как да се борят с тази напаст. Англичаните великодушно предложили помощ: да изтребят всички рептилии с химическа обработка. И наистина, всички влечуги се затрили. Само че заедно с това спрял да расте и памукът. След което компанията купила земята на безценица.
Тимофей Тимофеевеч уж разказваше за шашмите на нефтопромишлениците осъдително, но в гласа му прозираше и възхищение.
- Още по-активни са немците и австрийците. Те нямат собствен нефт, затова с проблемите на горивото се занимават не промишлени шпиони, а разузнаването. Там също не си поплюват. Вие, разбира се, сте чували за двигателя, разработен от инженер Дизел?
- Да, мнозина наричат творението на Рудолф Дизел „изобретението на века". Жалко, че този гений умря толкова рано.
- Ха, умрял бил! - саркастично се ухили подполковникът. - Купиха го англичаните. През септември миналата година се качил на параход за Лондон. И по загадъчен начин паднал зад борда. Немците не са могли да допуснат тайните на Дизел да се окажат в ръцете на конкурентите. А пък какво започна сега, когато след убийството на ерцхерцога замириса на нова балканска война! Докладват ми, че немците и особено австрийците поддържат активни контакти с нелегалните. Парализирането на руския добив би зарадвало и двамата кайзери, и болшевишкия вожд Ленин. Нали знаете, че Ленин се крие на австрийска територия?