- Нефтодобивният район Биби-Ейбат. След това е Пута, по-натам е Ленкоран.
- А също така Персия, Индия и Африка - направи гримаса Фандорин. - Не е кой знае колко утешително.
Подполковникът хитро се усмихна.
- Чакайте. Това, това което ви докладвам, беше само за колата. Но отидох и до телефонната централа. В девет часа и седемнадесет минути е имало обаждане на номера на госпожа Валидбекова от пощенско-телеграфната станция на улица Врангелска. Това е на две крачки от мястото на отвличането. Посредникът лично се е уверил, че похищението е минало успешно и веднага е тръгнал към обществения телефон.
- Някой от служителите може ли да опише човека, к-който се е обадил?
- Уви, това място е многолюдно, особено сутрин.
- По дяволите!
- Не бързайте да споменавате дявола - засмя се Шубин, който в този момент сам приличаше на лукавия. - В девет и тринадесет, тоест четири минути преди обаждането на Валидбекова, от същата кабина е имало обаждане до абоната 874. Плащането на двете обаждания е осъществено от едно и също лице.
- Значи, наблюдателят първо е доложил някому, че заложникът е взет, а след това вече се е обадил на м-майката! Какъв е този номер - 874?
- Катерен клуб в Шихова. Знаете ли къде е това? - Полковникът сладко се облиза, като съвсем заприлича на сит котарак и измърка: - Близо до Биби-Ейбат.
- Толкова ли е просто? - учуди се Фандорин. - Обадили са се, доложили са, и за го закарали? Без да се погрижат да заличат следите си?
- А защо да усложняват нещата? Престъпниците са били сигурни, че Валидбекова няма да съобщи в полицията. Откъде да знаят, че от всичко това се интересува сериозна особа като вас?
Ераст Петрович не обърна внимание на комплимента.
- А какво е „Катерен клуб"?
- Нова мода сред любителите на силни усещания. Богатите младежи обичат да се возят на моторници в залива на Биби-Ейбат.
- Но на толкова многолюдно място не може да се крие з-за-ложник.
- Катерният клуб е популярен през зимата. През лятото бакинският хайлайф предпочита яхтклуба.
- Защо?
- Защото през лятото нощите са къси - загадъчно отвърна Тимофей Тимофеевич. Направи интригуваща пауза и поясни: - На дъното на Биби-Ейбатския залив има нефтени кладенци. Повърхността на водата е цялата в маслени петна. Спортистите ги палят и карат с бясна скорост по горящото море. Казват, че нощем това е много ефектно.
Ераст Петрович свали платнената шапка за слънце, която бе купил по пътя към градоначалството, избърса главата си с кърпичка. Но жегата вече не дразнеше човека от севера. Разказът на подполковника подобри настроението на Фандорин.
„Дори ако чрез похитителите не успея да стигна до щаба на стачката и Кълвача-Одисей, поне ще върна детето на нещастната майка".
- Ами добре, още днес ще посетя този Катерен клуб. Това далеч ли е от г-града?
- На половин час с кола. Не се притеснявайте. Транспорт ще ви осигуря.
Гаражът на градоначалството порази с разнообразието си Ераст Петрович, този познавач и любител на всевъзможни превозни средства без жива тяга.
- Такова богатство не съм виждал дори в царскоселските к-конюшни, половината от които сега е предназначена за автомобилния парк. Защо са ви толкова коли, при това от най-скъпите марки?
- Подаряват ни ги - отвърна Шубин с усмивка. - Винаги, когато има някакъв празник, без значение дали е християнски, мюсюлмански или някой юбилей - признателните граждани глезят любимото началство. Ей този красавец принадлежи на скромната ми особа - подарък от Съвета на Съюза на нефтопромишлениците за четиридесет и петия ми рожден ден. - Той в движение погали шоколадовия калник на един „русо-балт". - Искаха да бъде „Ролс-Ройс", но аз забраних. Не ми подхожда на положението. А пък и не е патриотично, хехех.
- Но този „русо-балт" в изпълнение deluxe с двигател с двойна мощност е много по-скъп от последния „Ролс-Ройс" - не без завист забеляза Ераст Петрович, който имаше слабост към хубавите коли.
- Не разбирам от такива неща - скромно рече подполковникът. - Изберете каквото желаете. Господин градоначалникът няма доверие на техниката, движи се само с коне, така че гаражът е изцяло на мое разположение.
- Кажете ми, а пътят до Биби-Ейбат също ли е толкова ужасен колкото м-мардакянският?
Фандорин стигна до края на дългата барака и тръгна обратно.
- По-зле е. Освен това се изкачва нагоре.
- Тогава, ако ми позволите, ще взема това.
В тъмния ъгъл Ераст Петрович бе открил един „Индиан" с кош. Явно бакинските пазители на реда никога не бяха ползвали спортния мотор. Преди Фандорин бе виждал такъв само в списание Automoto.