- Но тук не могат да се качат повече от трима души - учуди се Шубин. - Нали не смятате да щурмувате Катерния клуб само с двама помощници?
Фандорин си спести обяснението, че вероятно помощникът ще бъде само един. Въпросът засега стоеше отворен. Хасим бе отсякъл, че с жена и евнух не тръгва никъде. Госпожа Валидбекова също толкова твърдо изрази намерението си на всяка цена да участва в освобождаването на сина си. Спорът се проточи, започнаха да прехвърчат искри. Хасим се пенявеше особено заради евнуха. В крайна сметка Ераст Петрович предложи соломоновско решение: Хасим да види Зафар и сам да прецени става ли за съратник или не.
- Нищо, ние ще с-се справим - кратко отговори на подполковника Ераст Петрович.
Тимофей Тимофеевеч изглеждаше смутен.
- Не ми е удобно да го кажа, но нямам нито един служител, на когото да разчитам стопроцентово. Всеки полицай в Баку има свой малък гешефт. Страхувам се да не изтече информация. Дявол знае кой от какво се храни. - Той разпери ръце. - Какво искате? Това е Баку.
- Да, да - кимна Фандорин, като с удоволствие се поклащаше на пружиниращата седалка. -Знам.
Моторът се оказа чудесен - мощен, лек, маневрен. Имаше само един недостатък: вдигаше много шум. От ауспуха излитаха такива гърмежи, сякаш взвод войници даваше залп. Нямаше смисъл да се надява, че ще стигнат до Катерния клуб незабелязани. Моторът се чуваше от цяла верста.
Ето за какво мислеше Ераст Петрович на влизане в гостната на Валидбекова.
Там цареше гробно мълчание.
Хасим стоеше на прозореца, надменно скръстил ръце на гърдите си и се правеше, че е сам в стаята. Саадат седеше на масата и съкрушено се бе хванала за главата. Зад креслото й беше застинал човек с източни одежди. Неокосменото му лице с неопределима възраст бе безстрастно. Ераст Петрович помисли, че вероятно така ще изглеждат хората на далечното щастливо бъдеще, когато мъжкият и женският пол ще бъдат в конвергенция, расите ще се слеят, а вместо старостта ще дойде вечна зрелост.
Валидбекова скочи насреща му.
- Е, какво, какво? Преговорите с онези от комитета минаха добре. В смисъл - ужасно. Навиках ги, изгоних ги. Тръгнаха си - направо се пукаха от яд. Утре ще започне стачката. След два дни ще бъда разорена. Но това няма значение, само да спасим Турал! Той няма да издържи дълго сред бандити! През цялото време си представям колко го е страх! Тези негодяи сигурно го измъчват или...
- Млъкнете! - викна Ераст Петрович на горката майка. Истерията трябва да се прекъсва още в самото начало. - Ще освободим сина ви още днес.
И разказа за Катерния клуб.
- Откъде разбра? - с подозрение попита Хасим. - Аз не знам, ти разбра. Откъде? И този триног осел откъде го взе?
Той посочи с пръст през прозореца, явно имаше предвид мотора.
- Откъдето трябва - кратко отвърна Фандорин и на двата въпроса.
Разбойникът като че ли не бе чувал подобен идиоматичен отговор. Замисли се. Попита делово:
- План на хартия писа ли вече?
- Нямах време. Ще действаме просто. Ще отидем там като любители на разточителния живот. Нищо, че не е сезон - нас не ни е грижа. Искаме да се п-повозим нощем на моторница. Нас двамата похитителите не са ни виждали, затова няма да има подозрения. А след това - според ситуацията.
- Добър план - одобри Хасим. - Кратък.
- Лош план - отсече Саадат. - Какво е това нощно возене без жени? Това задължително ще направи впечатление. Бандитите са нащрек. Аз идвам с вас.
- Но вас ви п-познават - напомни й Фандорин. - Виждали са ви.
Валидбекова направи презрителна гримаса.
- Виждали са те, фереджето ми са виждали, а не мен. И Зафар ще ни свърши работа.
- Ха! - не издържа Хасим. - С какво ще свърши?! За какво ще ни потрябва?! Плешива мутра, ти пистолет можеш ли стреляш?
Евнухът поклати глава. Изразът на лицето му не се промени.
- А какво можеш?
Без да продума Зафар разтвори халата си. Мускулестите му неокосмени гърди бяха препасани с широк пояс, по него имаше малки ножчета, поне дузина.
- Не по мебелите и пази тапетите! - помоли Саадат. Евнухът с жест помоли Хасим да подхвърли папахата си във въздуха. Онзи с презрителна гримаса запрати мъхнатата шапка чак до полилея. Зафар направи три бързи, почти сливащи се едно с друго движения. Капата три пъти промени траекторията на падането си и се озова на килима, пронизана от три тънки остриета.
- Вай, добър евнух - Хасим пъхна пръст в една от дупките, взе да цъка с език. - Вземаме евнух. Няма повече казва „плешива мутра". Ще ме научиш ли ножче да хвърлям?