Само че реагират не на ултравиолетови лъчи, а на заплаха.
Кожата на врата и темето му настръхна. Чувствителната към заплаха емулсия реагира на неизбежната опасност.
Фандорин се изкашля. Саадат не разбра или не чу. Наложи се с не много силен, но достатъчно премерен удар в гърба да я събори на земята. След това се завъртя и с мощен ритник катурна подобния на слон Хасим по стъпалата. И на свой ред се хвърли на земята.
И трите движения отнеха не повече от секунда. Ераст Петрович не чу звука от собственото си падане, защото нощта се взриви с гръм и трясък.
Стреляха няколко души, гърмежите идваха откъм купчината дъски, натрупани срещу входа. От стените и перилата се разхвърчаха трески. Чу се пукот на стъкло. Искри пръснаха от дръжката на вратата. Заклати се и задрънча камбаната, закачена от куршум. Търкаляйки се по терасата, Фандорин забеляза, че нещата не изглеждат добре.
Валидбекова лежеше по очи и не мърдаше - май все пак не бе преценил силата на удара. Още по-зле беше положението с Хасим. Вместо да остане в спасителната сянка под верандата, той се бе изправил и се опитваше да се покатери обратно на терасата.
- Назад! - изрева Ераст Петрович. - Залегни!
Хасим се олюля и извика:
-Ай!
Започна да се обръща към мястото, откъдето идваха изстрелите и заизмъква оръжието си от кобура. „Ама че слон!"
Фандорин се приповдигна. Без да се изправя, се хвърли в обратната посока. Скочи - и с крака подкоси Хасим, падна заедно с него в тъмното.
- Стреляй и се прекатурвай! Не стой на едно място!
Самият Ераст Петрович тъкмо това и направи. Стреля два пъти по купчината (засега просто в онази посока, само за сплашване - да нямат време да се прицелват), претърколи се два пъти.
Разбойникът също взе да гърми със своя четиридесет и пети калибър.
Положението започна да се подобрява.
От терасата, едва различимо на фона на изстрелите, се чу глух пукот - сякаш лаеше домашно кученце. Фандорин се надигна, за да надникне през парапета.
Саадат Валидбекова все така лежеше на пода по корем, но сега беше дошла на себе си и стреляше в тъмнината с миниатюрно дамско пистолетче.
- Пълзете! Скрийте се зад ъгъла! - извика й Ераст Петрович. Но нефтопромишленичката не го послуша. Тъкмо обратното, отиде по-близо до ръба, без да спира да стреля.
От гъстия мрак иззад ъгъла на къщата към Валидбекова се метна бърза, размита сянка.
Ераст Петрович вдигна своя уебли, но за щастие позна навреме евнуха. Той безцеремонно хвана господарката за краката, дръпна я към себе си, вдигна я и я хвърли през рамо. След това, също толкова бързо, колкото се появи, изчезна в обратната посока.
Сега вече, най-накрая можеше да се концентрира върху противника.
Под пода на терасата имаше празно пространство, а опорната греда можеше да служи за нелошо прикритие. От тази печеливша позиция Фандорин преброи силите на противника. Иззад купчината стреляха осмина. Множко, но в пределите на възможното.
- Вахсей! Един улучих! - чу се тържествуващият рев на Хасим.
Наистина: стрелбата отдясно малко се разреди. Ераст Петрович се прицели в най-левия стрелец. Веднага след поредното проблясване прати куршума си там. Стрелбата от онова място се прекрати.
Останаха шестима.
- Хасим, ранен ли си?
- Гърбът - горестно се отзова разбойникът. - Ай, Аллах, какъв срам!
- Тежко ли?
- Защо тежко? Обикновено. Вахсей! Пак улучих! Петима.
Ераст Петрович запълзя под терасата, като си помагаше с лакти. Когато стигна до Хасим, каза:
- Стреляй по тях, не им давай да се прицелват! Аз ще ги заобиколя откъм фланга. Само че се търкулвай встрани след всеки изстрел!
- Баща си учи - избоботи разбойникът и измъкна втория револвер.
В земята със съскане се заби куршум. Друг улучи подпорка - в челото на Хасим се заби парче дърво. Разбойникът спомена шейтана, извади треската, обърса кръвта с ръкав.
Фандорин се изтърколи изпод терасата. Приведе се, тръгна да заобикаля. Докато бягаше, стреля два пъти - без да се прицелва.
Оттатък някой извика нещо неразбираемо. Очевидно беше някаква заповед.
Гърмежите секнаха. В тъмното се чу тропот на крака. След няколко секунди на осветения кей изскочиха петима души, хукнаха към далечния край. Фигурите им се виждаха отчетливо, но да стреляш от късоцевния уебли на такова разстояние - това означава да си хабиш куршумите напразно.