„Искат да се измъкнат по море, с катер. Нищо де, докато се качат, докато запалят мотора..."
- Хасим! Не стреляй! След мен!
Ераст Петрович се втурна напред. Гледаше не към лампите, а в краката си, за да не прекъсва нощното виждане.
- Моля ви! Моля ви! - чу се зад гърба му женски вик. - Турал не е с тях! Къде ми е момчето?
„Права е. Момчето може да бъде само в къщата".
- Хасим, назад! Разбий вратата!
Като изпрати с поглед бягащите бандити, Фандорин побягна обратно към клуба. Хасим вече бе на терасата. Той се засили и удари с рамо на вратата, събаряйки и двете й крила.
Ераст Петрович влезе в къщата последен, след Валидбекова и Зафар.
- Турал, Турал! - викаше Саадат.
Отговор нямаше.
Без да губи време да търси ключа на лампата, Ераст Петрович извади джобното си фенерче. Светна в кръг, обиколи стаите.
- Момчето не е и не е било тук - каза той, като се върна при останалите.
- Къде е тогава? - жално възкликна Саадат.
- За да разберем това, трябва да догоним нашите подплашени п-приятели.
В далечината изрева мотор.
- Побързайте!
С огромни скокове Фандорин се завтече към кея, като бързо се откъсна от останалите. Под краката му гръмко затропаха дъските. Отпред, в далечния край на Т-образния пристан, кипна бяла ивица - пяната, оставена от окачен мотор.
След няколко секунди Ераст Петрович се озова край завързаните на пристана лодки -метални, акулообразни, все най-нови модели.
- Вай, защо стоиш? Ще се измъкнат! Огромният гочи се засили и скочи в най-големия катер - лодката чак подскочи във водата.
- Пускай машината! Можеш ли? Фандорин завърши огледа. - Не този!
Той избра един „даймлер" - двеста и петдесет коня - лек и маневрен катер, с който миналата година в Хамбург бе подобрен световният рекорд за скорост - осемдесет километра в час. Навремето, когато Ераст Петрович се увличаше по обикновени и подводни плаващи средства, още нямаше толкова бързи моторници. Ще е любопитно да се изпробва...
За да се запали моторът без ключ бяха необходими не повече от тридесет секунди. Тъкмо останалите успяха да се качат на борда. Хасим пухтеше като парна машина; дишането на жената бе учестено и накъсано; Зафар изглеждаше така, сякаш всеки момент можеше да заспи.
От пълната газ носът на „даймлера" подскочи под ъгъл четиридесет и пет градуса. Хасим тупна на дъното. Валидбекова се стовари върху него. Единствен евнухът остана на крака -само приклекна и се хвана за борда.
От рева на двигателя и от свиренето на вятъра Ераст Петрович веднага оглуша и престана да чува звука от изчезващата в морето лодка.
Къде е? Какъв курс да държи?
Вкопчена в рамото на Фандорин, Саадат се вглеждаше в тъмнината.
- Ето ги! Виждам бяло!
Поразително! Очите й са като на котка. Въпреки всичките си навици за нощно зрение Ераст Петрович не виждаше нищо.
- Ще ги настигнем! - успокои той госпожа Валидбекова. - Имат точно същия „даймлер" като нашия, но са петима. По-тежки са. Хасим, ако ти скочиш зад борда, ще ги настигнем за пет минути.
- Скочи ти! - изкрещя в отговор разбойникът. Фандорин се запромъква напред към дългия, тесен нос.
Не беше лесна работа - лодката се люшкаше и подскачаше. Хасим затъкна папахата зад колана, легна. Опря се с широко разкрачени крака в предното стъкло.
Нощта сякаш нарочно беше безлунна. Но Фандорин вече напипа с поглед бялата точка. Разстоянието до нея намаляваше бавно, много бавно - може би с два-три метра в минута.
Ето че и Хасим забеляза врага.
- Е, виждам, виждам! - кресна той. - Натам плувай! Започна да стреля - според Фандорин на такова разстояние това беше напълно безполезно, освен това нямаше никаква възможност човек да се прицели.
Полза обаче все пак имаше. Противникът започна да нервничи. Първо просто отвръщаха на изстрелите, а след това предната лодка започна да се движи на зигзаг. Сега разстоянието намаляваше по-бързо.
- Стреляй, стреляй! - викна Ераст Петрович. - Много патрони ли имаш?
Наложи се да повтори въпроса - беше трудно да се надвика шумът.
- Аз много патрони винаги има! - чу се най-накрая в отговор.
- Настигаме ги, настигаме ги, настигаме ги! - като латерна повтаряше Саадат и сякаш не забелязваше, че удря с юмруче по рамото на Фандорин.
Изведнъж на кърмата на предния „даймлер" нещо пламна. В първия момент Ераст Петрович помисли, че Хасим е улучил резервоара за гориво. Но след това се случи нещо повече от странно. Огънят се отдели от моторницата, падна в морето - и върху водата се надигна синкаво сияние. То нарасна, превърна се в цял остров от танцуващи отблясъци. Вятърът разнесе искрите по повърхността и малки огънчета лумнаха на десет различни места.