- Аз не на Аарташесов служа! Аз на Хаджи ага муалим служа!
- Хаджи ага - това е Шамсиев, нали? Един такъв възрастен, почтен п-промишленик? -попита Фандорин.
Отговори му госпожа Валидбекова, която тъкмо бе дошла при тях:
- Те всички са почтени. До определен момент.
Ераст Петрович се наведе над притискащия се до стената пленник:
- А петимата, които застреляхме? Те чии бяха?
- Един на Джабаров, един на Манукян, един на Расулов, един на Арташесов - бързо отговори шамсиевият гочи. - Тези също са на Арташесов - кимна той по посока на ранените.
Двамата взеха да кимат.
- Джабаров го видях. Това е онзи млад предприемач, милион п-пуда - Фандорин се обърна към жената. - Кои са останалите?
- Всички са членове на управителния съвет на Съюза на нефтопромишлениците. Значи революционерите нямат нищо общо. Арташесов ме предупреди да не отстъпвам пред исканията на моите работници...
Саадат извади пистолетчето си от сутиена, опря го в челото на онзи с увисналите мустаци и с глас, напомнящ съскането на нападаща змия, изрече нещо.
Хасим неодобрително поклати глава и преведе:
- Иска да знае къде е синът й. Каза: „Ако не говориш - онези двамата ще кажат. Но ти няма да можеш да го чуеш". Ама че жена, не може така с мъж да говори, дори ако мъж съвсем лоша. Не може да отговаря, по-добре да умира.
Но пленникът бе на друго мнение по въпроса. Той затвори очи и изхърка нещо. Саадат прибра оръжието. Сега тя преведе казаното:
- Турал е тук. Къде точно, той и съучастниците му не знаят. През деня в Катерния клуб пристигнала яхтата на Арташесов и го отвели с нея нанякъде. А тези са останали да чакат понататъшни указания. Господи, къде са дянали момчето ми? Къде да го търсим?! Как?!
Тя се разплака.
- Много п-просто - вдигна рамене Фандорин и отиде при пленниците арменци. - Значи служите на Арташесов? Често ли идвате във вилата?
Тъмна сянка се плъзна върху двамата бандити. До Ераст Петрович застана Хасим.
- По-добре казвай истина - посъветва ги той.
В спалнята на господин Арташесов бе най-удобно да се проникне през прозореца. Наложи се да се покатери по водосточната тръба до третия етаж, а след това да измине десетина метра по тесния петдюймов корниз, но иначе трябваше да застреля десетината телохранители, които пазеха долу.
За сметка на това в близост до спалнята, според твърденията на пленниците, през нощта нямаше никого. Милионерът заспивал трудно и се събуждал от най-малкия звук. Било забранено който и да било да се качва по стълбището.
Ераст Петрович много внимателно се покатери през перваза. В плановете му не влизаше да тревожи преждевременно лекия сън на стопанина.
Меката светлина на една нощна лампа осветяваше пищно ложе с бледорозовото си сияние. В стаята в захлас чуруликаха славеи - не живи, а от грамофонна плоча. Плочата бе с гигантски размери, както впрочем и грамофонът. Фандорин досега не беше виждал подобно нещо. Със сигурност е направен по специална поръчка: за до може записът да стигне за цялата нощ.
Арташесов сладко спеше, подложил по детски двете си ръце под бузата На главата му имаше копринена нощна шапчица с пискюлче.
Под възглавницата - така разказаха пленниците - имало копче за аварийно повикване на охраната. Ераст Петрович преряза кабела и едва след това прекъсна мирните блянове на стълба на нефтената индустрия.
Затисна с длан устата на Месроп Карапетович. Опря дулото на своя уебли между очите му. При нужда Фандорин можеше да довърши Арташесов с един пръст, но оръжието притежава особена сила за убеждаване.
Нефтохерцогьт изписка. Отвори очи, които веднага се събраха към носа, сякаш привлечени от блясъка на оксидираната стомана. Не много бързо, след десетина секунди, погледът на промишленика се премести върху Ераст Петрович. Очите му примигнаха няколко пъти. Първо с учудване, след това с неразбиране. Фандорин натисна пистолета. Тогава погледът стана, какъвто трябваше - смразен от ужас.
- Само да г-гъкнеш - мъртъв си! Ясно ли е?
Клепачите мигнаха два пъти. На уплашен до смърт човек се говори с кратки, ясни и пределно разбираеми фрази.
- Сега ще вдигнете слушалката. Ще кажете на началника на охраната всички да вървят по дяволите. Пречат ви да спите. Ясно ли е?
Ераст Петрович махна дланта си от устата му, отдръпна пистолета, но продължаваше да го държи насочен между очите му.
Арташесов седна на леглото. Челото му цялото се изпоти. Той преглътна.
-Во...
- Какво?
- Водица...
Зъбите му няколко пъти изтракаха по чашата. Изкашля се.