- Ако охраната з-заподозре нещо, мъртъв сте.
В една добра заплаха, също като в песента, рефренът играе важна роля. Тук може да не се притесняваш от тавтaлогии. Ераст Петрович повтори още веднъж:
- Мъртъв сте. Ясно ли е?
- Секунда... Сега - прошепна Месроп Карапетович. - Трябва да ви предупредя... - той с извинителен жест сложи ръка на гърдите си. - Говоря с охраната на арменски. Иначе ще им се стори странно.
- Нищо, аз знам арменски - небрежно каза Фандорин. Арташесов сега не бе в състояние да хване опонента си в блъф. „Няма да рискува. Прекалено е уплашен". Промишленикът вдигна слушалката, натисна ръчката. Изрече няколко фрази с гневен тон. Затвори.
Без да прибира пистолета, Ераст Петрович отиде до прозореца, надникна иззад пердето. От къщата по алеята на пръсти се изнизаха няколко въоръжени мъже.
След като изчака телохранителите да изчезнат в тъмнината, Фандорин даде условния сигнал, мигна с фенерчето.
- Сложете си халата и седнете във фотьойла - каза той, като се върна до леглото. - С вас сега ще говори една дама.
- Дама? - Гласът на Арташесов жално затрепери. - Ако сте решили, че аз съм помагал на Левончик да ухажва съпругата ви, заблуждавате се! Тъкмо обратното! Като ви видях, му казах: „Левончик джан, това е много сериозен човек. Остави госпожа Лунная на мира. Това с добро няма да свър..."
По стълбите се чуха стъпки, Месроп Карапетович се обърна към вратата и млъкна, без да довърши.
Ераст Петрович нарочно не даде на милионера да разбере, че се заблуждава.
Появата на майката на отвлеченото дете трябваше да бъде изненада за Арташесов.
Изненадата бе пълна. След като се появи на прага и видя настръхналия в креслото си стопанин, госпожа Валидбекова с хищен вик се втурна към него, впи нокти в лицето на предприемача и раздра кожата му до кръв. След това събори дебелака на пода и взе да го тъпче с крака.
- Никакво викане. Ще стрелям! - предупреди Фандорин, без да бърза да прекъсне екзекуцията.
Месроп Карапетович не крещеше. Само се прикриваше от ударите и охкаше. Саадат също мълчеше - озъбеното лице на светската дама бе страховито.
Тигрица, помисли си Ераст Петрович.
При него дойде Хасим.
- Юмрубаш, кажи й: жена не може бие мъж!
- Ти й кажи, ако не те е с-страх...
Забавата обаче трябваше да приключи, имаше работа за вършене. Не без съжаление Фандорин рече:
- Достатъчно, госпожо. Господин Арташесов още не ни е казал къде крие сина ви.
Но тигрицата не го послуша. Тя се наведе, сграбчи магната за главата и взе да я блъска в паркета.
- Синът ви е жив, жив е! - квичеше Месроп Карапетович. - Кълна се, като принц го гледам!
Фандорин опита да хване разярената майка за раменете, но получи доста здрав удар с лакът в слънчевия сплит.
Ама че темперамент! Оставаше само един начин да бъде спряна госпожа Валидбекова, преди да е докарала главата на Арташесов до мозъчно сътресение.
Ераст Петрович много внимателно хвана дамата отзад за гърлото. Нежно и меко, така че да не стане синина, натисна точката „суймин". Саадат веднага се отпусна и бе грижливо положена на пода редом със стенещия стопанин.
Сега пък се надигна Зафар, който до този момент невъзмутимо наблюдаваше как господарката му налага врага. С гърлен вик персиецът измъкна изпод дрехата си нож.
- Нищо й няма! - бързо каза Фандорин. - Нека полежи и поспи.
Евнухът поклати глава, ръката му бе заплашително вдигната, готова за хвърляне.
- Добре де - въздъхна Ераст Петрович. - Сега ще я събудя.
- А аз тогава ще приказвам с тази пес - Хасим без усилие вдигна Арташесов от пода, занесе го в ъгъла и го запрати в един фотьойл. - Ще му обяснявам, че трябва казва истината.
- Само че без шум, нали?
Хасим се надвеси над Месроп Карапетович, който бършеше с ръкав издраното си лице, и взе да шепне нещо не особено ласкаво. През това време Фандорин натисна на врата на Валидбекова точката „меджаме".
Жената веднага отвори очи. Погледът й първо бе замъглен, но бързо се проясни.
- Къде е Турал?
- Сега ще разберем. Хасим! Той дали разбра за истината?
- Защо да не разбира? Всичко ще казва.
Хасим замахна срещу милионера - онзи вдигна ръце.
- Разбира се, ще кажа! Саадат ханъм, стана досадно недоразумение. И понятие съм нямал, че имате такива покровители! Признавам, че аз, всички ние... тоест най-вече аз - запелтечи Арташесов като видя, че Валидбекова се приближава до фотьойла. - Аз съм виновен, виновен съм! И съм готов да платя за това. Ще ви компенсирам моралните, материалните, емоционалните щети!
- И така, отвличането е поръчано от вас и вашите партньори - констатира Фандорин. -Защо?