- Как защо? Тази глу... - Месроп Карапетович се плесна през устата. - ...Тази най-достойна жена наруши капиталистическата солидарност. Нейната податливост в преговорите с работниците щеше да донесе огромни загуби за всички нас! И се роди идея... да я направим по-сговорчива.
- Гуверньорът Кауниц беше ли в сговор с вас? Къде е той?
Арташесов взе да мига и уплашено погледна Хасим. Онзи пък замислено почеса огромния си юмрук.
- Не знам. Ей богу! Не навлизам в такива детайли. Знам само, че нашите хора малко са прекалили по време на отвличането...
- Тоест австриецът е убит?
Стопанинът вдигна рамене. Това не го интересуваше.
Фандорин се навъси. Нима Кауниц няма нищо общо? Ако е така, всичко е било напразно. Това не е онзи куц мъж, нишката не води към Кълвача-Одисей.
Не, не е напразно, мислено се поправи Ераст Петрович, като погледна Валидбекова. Тя злобно гледаше Арташесов, но в очите й вече не се четеше отчаяние. Само ярост.
Господи, тя отново измъкна пистолетчето си!
- За Франц също ще си платиш!
Фандорин успя да хване тънката китка и отклони оръжието от физиономията на магната.
Онзи примирително събра длани:
- Разбира се, ще платя. Общият баланс на щетите е сто и петдесет хиляди. Доволни ли сте?
- Ха! - презрително изсумтя госпожа Валидбекова.
За всеки случай Ераст Петрович продължаваше да държи ръката й. Накърнените майчини чувства са доста огнеопасен материал, а този идиот Арташесов с цинизма си само подшиваше масло в огъня.
- Сто седемдесет и пет - каза Месроп Карапетович.
Вдовицата преметна Фандорин - взе, че хвана пистолета с лявата си ръка.
- Не! Трябва да имам възможност да ползвам вашият нефтопреработвателен завод!
- Добре - промишленикът бе се вторачил в черната дупчица на дулото. - Недейте, а? Махнете това нещо, моля.
- Неограничено, независимо от обемите! При това без ред!
- Добре, добре! Разбрахме се!
Саадат прибра оръжието.
- Сега искам да видя сина си.
- Уф! - Арташесов си отдъхна. - Едно обаждане по телефона и ще ви го доставят.
- Не, нека ме заведат при него.
- Както ви е угодно... •
Месроп Карапетович отиде до апарата, каза на руски:
- Ти ли си, Сурен? Как е нашият скъп гост?... Какъв, какъв, синът на уважаемата Саадат ханъм - той погледна към Валидбекова. - Не, нека спи. Майка му е дошла при него. Сама иска да го събуди... Да, разбрахме се. Пак сме приятели. Ти ела тук. Ще я посрещнеш, ще я изпратиш.
Като остави Хасим да наглежда магната, Ераст Петрович слезе долу с госпожа Валидбекова. Зафар вървеше на пет крачки зад тях.
- Не разбирам. Толкова лесно се съгласихте да му п-прос-тите. Заради някакво си нефтопреработване...
- „Някакво си"? - учуди се Валидбекова. - Вие наистина нищо не разбирате. Заводът на Арташесов има пряка връзка с керосиновата станция. Тя е държавна и е много добре охраняема, там е изключено да има стачка. Ако имам нефт плюс неограничен достъп до преработването и тръбопровода, ще стана царица на пазара за гориво!
- Със сигурност ще станете. Имате всички необходими за това к-качества - каза Фандорин с поклон. - Това е за вас. - По пътечката подприпкваше някакъв човек. - Аз се връщам при Арташесов. Ще чакам обаждане от вас, дали всичко е наред.
Саадат приповдигна края на полата си и се завтече към онзи, който трябваше да я съпровожда. Персиецът я последва, като спазваше същата почтителна дистанция.
- Решихте п-проблема с госпожа Валидбекова. Да видим ще успеете ли също толкова лесно да удовлетворите и мен...
Ераст Петрович бе седнал на един стол срещу стопанина, прехвърлил крак връз крак.
- Колко? - напрегнато попита Месроп Карапетович. - Назовете сумата и ще я обсъдим.
- Не „колко", а „какво". Абсолютно искрени отговори - ето к-какво искам от вас.
- Нали ти обясних, а? - избоботи Хасим, който бе застанал зад креслото на Арташесов.
- Ако отговаряте пределно откровено, аз ще ви оставя на м-мира. Вие не ме интересувате.
- Това е много добре. Съвсем не искам да ви интересувам - магнатът се успокои. - Питайте.
- Първи въпрос. Покушенията срещу мен ваша работа ли са?
На Месроп Карапетович никак не му се щеше да отговаря. Но Хасим сложи ръка на рамото му и милионерът се сви.
- Виновен съм. Станах жертва на роднински чувства. Левончик - той е като цвете. Аз си го пазя. Когато той се влюби в жена ви, аз си направих справка. Винаги си правя справка, аз съм внимателен човек. Една връзка с омъжена жена - това винаги е риск. Особено ако съпругът е опасен човек. А вие сте много опасен човек, разказаха ми... Имам филиал в Москва. Следиха ви. И когато вие неочаквано заминахте за Баку, аз много се уплаших... Направих поръчка на Хачатур Едноръкия... Това беше ужасна грешка! - побърза да добави Арташесов. - Готов съм да платя за нея. Само кажете колко.