Още на разсъмване, обляна в сълзи, Саадат изпрати сина си на дълъг път. Гурам бег тръгна да заведе Турал в Тебриз, при роднините, на безопасно място. Четирима абреки-ингуши на коне, всички с превъзходни препоръки, съпровождаха екипажа.
Душата й се късаше. Майчиният дълг и майчиното сърце настояваха - „Не!", викаха: „След него, след него! Сега си му нужна повече отвсякога!" Но гласът на нефта бе по-силен. Първо, ставаше дума за спасяването на предприятието. Второ - за изкачване на съвсем друго ниво.
Рано сутринта Саадат повика при себе си целия стачен комитет. Поплака, обясни, как и защо е бил отвлечен малкият (само не назоваваше имена, няма нужда от това), обеща да изпълни всички условия, ако кулите започнат да работят още днес. Страните се разделиха много доволни една от друга. И така, първата задача е изпълнена. Банкрут няма да има. Втората също може да се смята за гарантирана. Свободният достъп до преработващите мощности на Арташесов значеше, че целият нефт на Валидбекова ще се превърне в скъпоценен керосин, ще потече по тръбите към Батуми, а оттам ще отплува за Новоросийск, Одеса, Константинопол, Ливорно, Марсилия. В обратна посока ще потекат парични преводи. Само стачката да продължи по-дълго!
След като привърши със спешните и задължителните дела, Валидбекова се захвана с приятните, но също сериозни неща.
Всеки добър предприемач знае: ако искаш да ти помагат охотно, умей да бъдеш благодарен.
Каквото и да се говори, Саадат разбираше от това как да дарява и как да се отблагодарява. Тук няма единна рецепта. Хората са различни, към всеки трябва индивидуален подход. Като го наградиш правилно - ще се сдобиеш с верен съюзник.
Най-лесно беше със Зафар. Саадат му даде пачка стотачки. Евнухът се усмихна (това се случваше единствено когато виждаше пари), поклони се и ги скри в пазвата си. Лесно и чудесно е да имаш работа с човек, който повече от всичко на този свят обича парите в брой. За цялата си служба персиецът получаваше добро възнаграждение плюс отделна сума за ежедневните разходи, а преди всеки любовник - за извънредните. Крадеше още поне половината от парите за разходи. (Саадат много разбираше от тези неща), но не й беше жал. На такъв ценен помощник можеш да простиш такива дребни слабости: алчност и стиснатост. Зафар дълго носеше едни и същи дрехи - докато не се разпаднеха окончателно, хранеше се оскъдно, през зимата отопляваше къщата само за Саадат. Но бива ли да се осъжда горкият кастрат само защото цялата му неизразходвана страст се изливаше в сребролюбието? Най-важното е, че той бе много, много полезен и служеше самоотвержено. А освен това Зафар бе единственият човек на този свят, който познаваше Саадат в най-малки подробности и я приемаше такава, каквато е. Това е голям късмет - да имаш до себе си някой, пред когото можеш да не се преструваш, да не се правиш на това, което не си.
Що се отнася до Черния Хасим обаче, при него с парична благодарност нямаше да се размине. Той беше истински гочи, от най-добрите. Такива като него презират парите, пръскат ги наляво и надясно, раздават ги на голтаците. Трябва да му се поднесе нещо, което да бъде по сърце на великана - да му напомня за дарителката. Това познанство щеше тепърва да й потрябва.
Тя купи кинжал от дамаска стомана в сребърна ножница със златни орнаменти, два револвера с инкрустирани със седеф дръжки, по средата им - емблемата на Черния Хасим от перли: кръг с точка в средата. Евтино излезе - три и половина хиляди (ако трябваше да се отблагодарява в пари, трябваше да даде поне десет хиляди), а Хасим остана доволен. Каза: „Никога не съм срещал жена като теб, ханъм. И се надявам никога повече да не срещна". Това май трябваше да се сметне за комплимент.
За акта на най-голямата благодарност Саадат се подготви особено грижливо, без да бърза. Покани Фандорин вкъщи, на вечеря. Предварително се наспа, приведе се в ред, подготви уместен антураж.
В ъгъла на стаята върху възглавници седяха две старици-храненици, останали като наследство от покойния й съпруг. Без тях не може да се посрещне мъж - щеше да стане скандал. Лелките бяха безобидни, дресирани, не разбираха нито дума руски. Просто си седяха, похапваха мека халва и пийваха сладък чай с подправки.