Вечерята бе лека, от френския ресторант. Изискани студени мезета и плодове, без основно ястие - за да няма нужда от прислуга. Освен това на Фандорин му личеше, че не си пада по плюскането. Самата Валидбекова никога не ядеше след седем вечерта - вредно е за тена.
Гостът без интерес изслуша прочувствената реч за вечната признателност, но я поглеждаше с очакване. Дето се вика, думите са си думи, но вие, госпожо, все пак ми дължите нещо.
Саадат въздъхна. В миг на отчаяние тя прибързано бе обещала за спасението на сина си най-добрата си сураханска кула, която дава по сто хиляди пуда бял нефт годишно. Връщане назад нямаше. Но в Сурахани компанията „Валидбеков ньоут" притежава две сондажни кули. Втората е доста слаба, за нея може да не се съжалява. Фандорин не разбира от подобни неща. Съвестно е, разбира се. Но все пак става дума за сто хиляди пуда бял нефт!
- Обещах да ви възнаградя - каза Саадат прочувствено. - И ще удържа на думата си. Още утре ще прехвърля на ваше име най-перспективния си нефтен кладенец. Той засега е недоразработен, но според оценките на специалистите там долу има цяло море първокласен нефт. Целият нефт ще е ваш.
- Но моля ви - учуди се гостът. - Защо ми е тази ваша к-кал-на помпа? От известно време ми се повдига, като видя нефт.
И потрепери.
„Глупчо - помисли Валидбекова, като се усмихна от облекчение и на новия обрат в мислите си. - При това е красив, мъжествен и на правилната възраст. Всички параметри съвпадат. Вярно, че знае името ми, но случаят е особен. Май може да се направи изключение..."
След като скромно сведе взор, тя се престори на смутена. Взе да бръщолеви някакви женски глупости: ах, колко е неудобно, а каква рядкост са истински великодушните хора, нещо за майчиното сърце и други подобни. А през това време пресмяташе как и кога ще може да се уреди срещата. Сърцето в гърдите й биеше не много майчински, а вътрешният трепет бе същият онзи, сладостният, който се появява, щом дойде телесният глад.
„Ще ти се отблагодаря така, че ще останеш доволен - мислено обеща Саадат на апетитния господин. - И аз няма да съм на загуба... Какви широки рамене само, като на номер 29. Ммм, двадесет и девет!"
На глас обаче каза:
- Струва ми се, че сте натъжен от нещо. Или просто сте изморен?
Имаше причина да бъде тъжен, сериозна при това. Ераст Петрович бе прекарал целия ден в болницата. Говори с лекаря, който не каза нищо утешително. След това дълго седя в стаята, гледа бледото лице на приятеля си, който витаеше в обятията на Морфей (по точно на морфина). От прехвърлянето в свръхсъвременната болница на ранения не му стана по добре. Проклетият задушен въздух на Юга се отразяваше ужасно на простреляния бял дроб. Ако можеше Маса да бъде откаран на север... Но докторът каза, че болният няма да издържи такъв път.
Фандорин с угнетени въздишки записваше унили мисли в своя „никки":
„ИЗЛИЗА, ЧЕ ПОЧТИ ДВЕ СЕДМИЦИ СЪМ ГОНИЛ ПРИЗРАК.
И ТРИТЕ ПОКУШЕНИЯ - НА ГАРАТА, НА СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА И В ЧЕРНИЯ ГРАД - СА БИЛИ ОРГАНИЗИРАНИ ОТ ЕДНОРЪКИЯ ХАЧАТУР ПО ПОРЪЧКА НА АРТАШЕСОВ. МИСЛЕХ, ЧЕ ВЪРВЯ ПО ВЯРНАТА СЛЕДА, А ВМЕСТО ТОВА СТАНАХ УЧАСТНИК В ПОШЛА МЕЛОДРАМА С ОРИЕНТАЛСКИ КОЛОРИТ.
ЕДИНСТВЕНОТО, ЗА КОЕТО МОГА ДА СЕ ЗАХВАНА, Е ВРЪЗКАТА НА ХАЧАТУР С БОЛШЕВИШКИЯ ПРЕДВОДИТЕЛ С ПРОЗВИЩЕТО КЪЛВАЧА. АМИ АКО ТОВА НЕ Е ОДИСЕЙ, А НЯКАКВА ДРУГА ПТИЦА? И ВСЕ ПАК ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА БЪДЕ ОТКРИТ ТОЗИ КЪЛВАЧ. ПРОСТО НЯМАМ НИКАКЪВ ДРУГ ВАРИАНТ".
Ама че жалко „Острие"! Сякаш не е от стомана, а от накиснат картон.
Разделът „Скреж" също стана тъжен, пасваше на настроението:
„АДЕКВАТНО МОГАТ ДА СЕ ОЦЕНЯТ САМО ХОРА СЪС СРЕДНИ МОРАЛНИ КАЧЕСТВА. ДОБРИЯТ ЧОВЕК НЕ СЕ СМЯТА ЗА ТАКЪВ, ЗАЩОТО Е СТРОГ КЪМ СЕБЕ СИ И НИКОГА НЕ Е ДОВОЛЕН ОТ СЕБЕ СИ. НО И ЛОШИЯТ ЧОВЕК НЕ СЕ СМЯТА ЗА ЛОШ, ЗАЩОТО ЦЕНТЪРЪТ, ОКОЛО КОЙТО ЗА НЕГО ВСИЧКО СЕ ВЪРТИ Е СОБСТВЕНИЯТ МУ „ПЪП": ВСИЧКО, КОЕТО Е ДОБРЕ ЗА НЕГО САМИЯ - ТО Е
ПРЕКРАСНО, А ЗНАЧИ И ПОСТЪПКИТЕ МУ СА БЕЗУПРЕЧНИ, ЗАЩОТО ЛОШИЯТ ЧОВЕК ВИНАГИ Е ВОДЕН ОТ НЯКАКВИ ДОЛНИ ИНТЕРЕСИ И НИКОГА НЕ БИ ДЕЙСТВАЛ В СВОЙ УЩЪРБ".
Щеше му се да напише нещо утешително, за да излезе от самоунищожителното разположение на духа, а вместо това излезе морализаторство, от което лъхаше на нарцисизъм: всички са лоши, само аз съм добър, само че съм прекалено строг към себе си, горкият. Ераст Петровия смачка листа и го изхвърли.
Може би именно това е старостта? Промъкнала се е изневиделица. Не е физическо увяхване, не е интелектуален упадък, а просто свършва жизнената енергия. Сблъскваш се с някакво препятствие - и нямаш желание да скочиш по-високо, както е било преди, за да прескочиш бариерата. Иска ти се да седнеш със скръстени ръце и да се натъжиш от несправедливостта на света.