Последната фраза бе произнесена съвсем искрено.
- Вие дори не питате кой е?
Клара очевидно бе засегната. Беше се подготвила за сърцераздирателна сцена, а всичко мина толкова лесно.
- Мосю Леон Арт, разбира се - вдигна рамене Фандорин.
Но актрисата имаше нужда от драма.
- Боже, обръснали сте си главата... - Гласът на Клара трепна. - Това ми къса сърцето! Винаги толкова сте се грижили за прическата си, а сега ви е станало безразлично... Каква горест изпитвам, че всичко между нас приключва ей така... Никой не е виновен, че от нас не излезе двойка. Прекалено различни сме. Като лед и пламък! А с него... - Лицето й се просветли и това сякаш не беше игра. - С него говорим на един език! Дори няма нужда от думи... Ах, защо казвам това? Това е жестоко, аз ви убивам!
- Нищо, ще оцелея - увери я Ераст Петрович не особено деликатно.
Клара избърса сълзите си.
- Вие сте направо железен, винаги съм знаела това... Но дълбоко в душата си страдате, това се вижда по очите ви...
- Ще ми бъде по-лесно да преодолея удара далеч от вас. Да се разделим веднага. Слава Богу, няма нужда да оформяме развод. Назовете ми един адрес и аз ще се разпоредя да изпратят там вещите ви от Сверчковский переулок... Или аз ще се изнеса оттам. Както ви бъде удобно.
- Имате студено сърце - горчиво рече тя. - Затова от нашия брак нищо не излезе.
Изведнъж му дожаля за нея. Сега, когато оковите паднаха, Фандорин видя тази жена такава, каквато всъщност е. Не през златистата мъгла на влюбването, не през тъмните очила на неприязънта, а безпристрастно и почти без емоция.
Актриса до мозъка на костите си. А следователно - своеобразен инвалид, който не може да отличи играта от живота, истинските чувства от фалшивите. Дай Боже да бъде щастлива с този неин гений на кинематографията. Поне двамата имат нещо общо - любовта към изкуството.
На масата зазвъня телефона. Съвсем навреме. Време бе тази тягостна сцена да свърши.
- Хелоу? - каза Ераст Петрович в слушалката с възможно най-делови тон.
Няма значение кой е. Обаждането може да се използва като предлог за незабавно излизане - уж по спешна работа. Не стана. Главните изпитания май тепърва предстояха.
- Господин Фандорин! - истерично кресна слушалката. - Катечкин е от рецепцията! При вас се качва мосю Арт! Той не е на себе си! Заключете вратата! Аз ще събера всички портиери и ще дойда да ви спасявам!
- Нямаше нужда да се п-притеснявате...
Ераст Петрович се обърна към вратата и тя буквално секунда по-късно се отвори от бесен тласък.
Очевидно сега всички ще нахълтват при мен, без да чукат, обречено помисли Фандорин - и се стегна. В ръката си режисьорът държеше „браунинг".
- Само аз съм виновен! - извика младежът. Дългите му черни коси се бяха разпилели по раменете, очите блестяха, челото му беше бледо. - Отдавна обичам Клара! Възползвах се от нейната минутна слабост! Убийте ме, но нея не закачайте!
Леон Арт протегна пистолета с дръжката напред.
„Красив юноша. И се държи направо прелестно". Ераст Петрович не успя да каже, че всичко е наред и че младият мъж няма нужда да се притеснява. Клара го изпревари.
- Не! По-добре убий мен!
Тя в екстатичен възторг закри възлюбения с тялото си. Клара никога не бе се обръщала към съпруга си на „ти", но така звучеше по-възвишено. Всъщност тя вече беше наясно, че никой не смята да убива никого, но нима една актриса е в състояние да се откаже да участва в подобна толкова чувствена сцена?
Само че падането на колене - това вече си е прекалено, наистина. На сцената в театъра Клара никога не би си позволила подобно преиграване. Кинематографията ужасно се отразява на вкуса.
- Не се унижавайте пред него! - Леон взе да се опитва да я вдигне. - Вие сте богиня, ние всички сме нищожества пред вас!
- Не съм богиня! Аз съм грешница! На всички нося само нещастие!
„Тук май вече съм излишен".
Фандорин се възползва от това, че любовниците, облени в сълзи, се сляха в прегръдките си, и бързо-бързо се промъкна до вратата, грабна от закачалката глупашката си шапка за слънце.
По стълбите срещна подкреплението: Катечкин и четирима портиери с ливреи - уплашени и едновременно щастливи в очакване на Истинския Голям Скандал.
- Ще ида д-да се разходя - каза им Ераст Петрович. - Никой да не влиза в стаята ми.
Навън той подложи лицето си на възхитително студената лунна светлина. Усмихна се с щастлива усмивка.
Свободен! Най-накрая свободен!
Ловът е приключен
Фандорин прекара нощта в болницата. Спеше леко, но Маса така и не дойде на себе си.