- Нали ти казах: мълчи и слушай - Фандорин направи нетърпелив жест. - Да, Шубин ни прати в к-капан, на сигурна смърт. Но ние не загинахме. И сега отново имаме следа. Напълно очевидно е, че от разширяването на стачката е заинтересована не само групичката алчни нефтопромишленици. Всичко е доста по-сериозно. Най-влиятелният от местните началници, фактически стопанинът на града, който би трябвало да пази реда, прави тъкмо обратното: разпалва огъня. И заради това не се спира дори пред престъпление. Сигурен съм, че Месроп Арташесов ни е излъгал. Прикривал е Шубин. Не вярвам, че магнатът е наел шайка анархисти, защото се е притеснявал за племенника си. Защо да го прави, като разполага с достатъчно свои главорези? Освен това и в Москва, и след това, докато пътувах, никой не ме е следил. Щях да го усетя. Независимо от това Едноръкия е знаел с кой влак пристигам и в кой вагон пътувам. Няма какво да гадаем: единственият, който би могъл да съобщи за това, е офицерът от жандармерията, който поръчваше билетите. На кого е могъл да съобщи? На колегата си, жандармерийския подполковник Шубин. Те отдавна се познават...
Съдейки по сбръчканите вежди, Хасим не успяваше да следва мисълта, а може би не разбираше всичко, защото Ераст Петрович говореше много бързо. Но Фандорин държеше тази реч най-вече заради самия себе си: „Острие" в устна форма.
- Ясно е защо Арташесов не е к-казал за Шубин. Не иска да си разваля отношенията, страхува се. Много по-интересно е защо му е на помощника на градоначалника всеобща стачка? Има само едно рационално обяснение. Подполковникът е свързан с революционерите. При това именно с Кълвача. Тогава всичко си пасва - едно към едно.
След като приключи с дедукцията, Фандорин премина към най-важното - към това защо е изпратил бърза депеша до Петербург.
- Главатарят на нелегалните и най-влиятелното лице в бакинската администрация действат заедно. Това може да доведе до катастрофални последствия. Дори да не спре изцяло добивът на нефт, криза може да обхване цяла Русия. Страната няма да може да издържи само с керосина от държавния тръбопровод.
Хасим изчака, за да разбере дали Фандорин ще каже още нещо. След това направи свой собствен извод:
- Ясно. Трябва тази пес Шубин убиваме.
- Не. Уликите ми са косвени, няма да признае. Трябва да бъде притиснат, да започне да говори. Трябва да разбера що за пъклен план се пече тук. Трябва да излезе наяве, че на Шубин не му е чиста работата.
- Чиста работа в Баку няма. А как тази пес Шубин да притискаме - трябва да мислим -Хасим облиза мазния си от пилафа пръст и важно го опря в челото си. - Сам ще мисля.
„Затова и съм дошъл при теб". Ераст Петрович погледна в очакване бойния си другар.
- Д-дълго ли ще мислиш? Времето не чака.
- Ще питам хора за Шубин. Хората всичко ще казват.
- Добре. Ще ме откриеш в болницата.
Този път Маса беше в съзнание. Той беше полуседнал, подпрян с няколко възглавници. Едрогърда сестра грижливо хранеше ранения с бульон. В първия миг Ераст Петрович потръпна от радост. След това видя, че японецът с усилие отваря уста и не обръща никакво внимание на пищния бюст, който се поклащаше точно пред носа му. Второто обстоятелство се стори на Фандорин особено тревожно.
- Сестра, п-позволете ми аз сам да го нахраня.
Веднага щом жената излезе, Маса изплю бульона обратно в чинията и каза:
-Разказвайте, господарю! С всички подробности! През цялото време спах и в сънищата си бях с вас. След това се събуждах, виждах, че ви няма, плачех и заспивах отново.
Отначало Ераст Петрович разказваше кратко, само за основните събития. Но докато слушаше, Маса видимо се съвземаше. Очите му заблестяха, бузите станаха розови. Тогава Фандорин престана да си пести думите. Той започна да описва горящото море на Биби-Ейбат, преследването по вълните с осемдесет километра в час, схватката в подземната галерия.
- Ще умра - тъжно рече японецът, след като дослуша разказа до края.
- Г-глупости! Лекарят каза, че започваш да се оправяш!
- Няма да умра от раната. Ще ми се скъса сърцето, защото не съм видял всичко това...
Маса сложи ръце на гърдите си, като покойник, затвори очи и лицето му придоби такъв восъчножълт оттенък, че Фандорин се уплаши, хукна да вика доктора.
Но на вратата се сблъска с Хасим.
- Всичко знам - каза Хасим. - Къде сега да намерим тази пес Шубин. Да тръгваме, Юмрубаш. Ще я притискаме.
Ераст Петрович го отблъсна.
- Не сега! Трябва доктор! Маса умира!
- Ако умира, защо хлопа с очи? - учуди се едрият гочи.
Маса наистина бе обърна глава и мрачно гледаше господаря си. Той сякаш не забелязваше Хасим - явно не искаше да гледа щастливия си съперник.