Гросуенър погледна присъстващите — всички внимателно го слушаха, освен Кент, който нетърпеливо се въртеше на креслото си и мислите му явно витаеха на друго място. Нексиалистът побърза да продължи.
— В Галактиката знаем много примери на пълна зависимост на дадени форми на живот от един единствен източник на храна. Но досега не сме срещали нито един пример на разумна форма, която да има толкова ограничено меню. Изглежда тези същества не са отглеждали културни растения за храна и естествено още по-малко — за храна на храната си. Наистина липсата на предвидливост ни изглежда напълно неправдоподобна, но всякакви обяснения, които не я отчитат, са сами по себе си неправдоподобни.
Гросуенър отново млъкна, но само да си поеме дъх и затова не погледна никой от присъстващите в лице. Засега бе невъзможно да приведе доказателство на това, което се канеше да заяви. Всеки началник-отдел би трябвало да има на разположение почти месец да провери наличните факти, които касаеха неговата наука. Сега можеше да направи само едно — да изкаже крайния извод, нещо, на което не се реши нито при съставянето на графиката на вероятностите, нито при разговора с капитан Лит.
— От фактите не бива да се бяга — насочи се той направо към извода си. — Котката не е строител на този град и не е дори потомък на неговите строители. Тя и подобните на нея са животни, върху които строителите са извършвали различни опити. А какво е станало с истинските стопани? Можем само да гадаем. Може да са загинали във война преди осемнадесет столетия? Този град е почти изравнен със земята. Внезапната поява на вулканична пепел в такива огромни количества ни казва много неща. Емоционалният човек едва не направи същото и затова ние не бива да съдим прекалено строго изчезналата раса. Но към какво ни насочва това?
Гросуенър събра повече въздух в гърдите си и продължи:
— Ако котката бе от строителите, ние досега щяхме да съберем достатъчно доказателства за цялото й могъщество и щяхме да знаем как да й се противопоставим. Тъй като това не е строител, то ние имаме работа със звяр, който не осъзнава ясно мощта си. Ако го прогоним в някой ъгъл и там го притиснем силно, той може да откопае в себе си способности, още неосъзнати от него, и да унищожава хората и да управлява машините. Ние трябва да му дадем възможност да избяга. Щом се окаже извън кораба, той ще бъде в ръцете ни. Това е всичко. Благодаря за вниманието.
Мортън огледа залата:
— Джентълмени, какво ще кажете?
Кент нетърпеливо скочи.
— По-голяма дивотия не съм чувал през живота си. Възможности! Вероятности! Измислици. Ако това наистина е нексиализмът, то трябва по друг начин да го излагат, че да ме заинтересуват.
Смит мрачно отбеляза:
— Не мога да преценя това обяснение, преди да сме изследвали тялото на котката.
Главният физик на кораба Фон Гросен заяви:
— Съмнявам се, че дори обследването може определено да докаже, че този звяр е бил някакъв вид опитно мишле. Анализът на мистър Гросуенър е явно противоречив и такъв ще си остане.
Стана Корита:
— Теорията на мистър Гросуенър може да се потвърди от следващо изследване на града — започна той предпазливо. — Не бива напълно да изключваме цикличността на историята, тъй като у такъв получен по експериментален път разум може да има тенденция да отразява мирогледа и вярванията на тези, които са го обучавали.
Главният инженер Пенънс се надигна:
— Една от спасителните ни лодки се намира в ремонтния цех. Тя е разглобена наполовина и заема единствената ни стационарна люлка. Ако трябва да му предоставим изправна лодка, ще ни потрябват толкова усилия, колкото и за общия щурм, който се каним да проведем. Разбира се, ако той се провали, то може да пожертвуваме и лодка, въпреки че аз не мога да разбера как звярът с нея ще напусне кораба. Там ние нямаме въздушни шлюзове.