Той викна и отскочи назад.
Кьорлът захвърли настрана чинията и светкавично обхвана с дебелите си като въжета пипала тялото на дърпащия се и ругаещ Кент. Пистолетът на химика, който висеше на пояса му, изглежда не го плашеше. Той бе успял вече да разбере, че това е просто вибрационен уред, който работи с атомна енергия, но не разлага материята. Звярът замъкна извиващия се химик в ъгъла на помещението и с досада разбра, че би трябвало да обезоръжи човека. Сега трябваше да покаже, че умее да се защитава.
Кент инстинктивно обърса с едната си ръка лицето от потеклото желе, а с другата извади пистолета. Дулото заподскача и белият лъч на трасиращата светлина пламна пред масивната муцуна на кьорла. Ушните мустачки забръмчаха и автоматично неутрализираха насочената енергия. Кръглите черни зеници се стесниха и забелязаха как присъстващите се хванаха за вибраторите си.
Гросуенър се провикна от мястото си до вратата:
— Незабавно спрете! Ние ще съжаляваме, че сме постъпили като нетърпеливи истерици.
Кент прибра оръжието си и погледна с недоумение нексиалиста. Кьорлът приседна на задните си лапи и заръмжа по този, който го накара да разкрие способностите си да укротява външни енергии. Сега му оставаше само едно — да изчака търпеливо последствията.
Химикът отново погледна Гросуенър и този път очите му се присвиха:
— Кой сте вие, че се опитвате да командвате, дявол да ви вземе?
Гросуенър не отговори. Той изигра ролята си в този инцидент. Бе успял да разпознае емоционалната криза и с тон, нетърпящ възражения, произнесе необходимите думи за случая — това бе по-скоро заповед. Това, че подчинените сега се съмняваха в правото му да издава заповеди, вече не беше толкова важно — кризата отмина.
На действията му въобще не повлия възможността кьорлът да бъде виновен или не. Каквото и да става по-нататък, крайният резултат се състоеше в това, че отсега нататък всяко решение относно това животно ще се взема от компетентното началство.
— Кент — студено произнесе Сиедъл, — не мога да повярвам, че вие сте изгубили контрол над себе си. Вие преднамерено се опитахте да убиете котката, въпреки заповедта на директора да запазим живота му. Ще му доложа за всичко и ще настоявам да ви се наложи наказание. Вие знаете какво ще бъде то: ако загубите шефството си в отдела, няма да имате право да се кандидатирате за изборен пост.
От групата сътрудници, в които Гросуенър позна привърженици на Кент, се разнесе сдържано шушукане. Някой подвикна:
— Достатъчно, Сиетъл, престани да се правиш на светец.
Следващата нападка беше още по-нахална:
— Не забравяй, че тук има хора, които не са против Кент.
Кент мрачно произнесе:
— Боже мой, нима тук няма един мъж, който да осъзнае целия ужас на нашето положение? Джарви загина само преди няколко часа, а тази гадина, за която всички знаят, че е виновна, си е легнала тук, сякаш нищо не е било, и замисля следващото убийство. А жертвата може би се намира сега тук, в тази зала. Е, що за мъже сме ние? Глупаци или циници? Кръвопийци? Или тази наша цивилизация толкова е пропаднала, че ние благосклонно възприемаме дори убийството?
Блуждаещият му поглед се обърна към кьорла:
— Мортън е прав. Това не е звяр, а самият дявол от най-дълбокия ад на тази забравена от бога планета.
— Не разигравайте сценки-мелодрами — прекъсна го Сиедъл, — вашият анализ е психологически неверен. Ние не сме нито циници, нито кръвопийци. Ние сме учени и тази котка е предназначена за изследване. Да, ние го подозираме, но сме уверени, че той с никого от нас няма да се справи. Сам против хиляди е направо обречен — той се огледа наоколо. — Понеже Мортън го няма тук, поставям този въпрос на незабавно гласуване. Всички ли са съгласни с мен?
— Само аз не, Сиедъл — намеси се Смит.
Физиологът се огледа изумен.
— Изглежда — продължи Смит, — никой от вас в бъркотията не забеляза, че при изстрела на Кент лъчът попадна право в челото на звяра и не предизвика никакви вреди.
Сиедъл удивено запоглежда ту Смит, ту кьорла.
— Сигурен ли сте, че е улучил? Вие сам казахте, че събитията са протекли много бързо. На мен ми се стори, че Кент просто не улучи.