В този купол от слонова кост лежаха костите на Турга Хотан, черния магьосник, който бе царувал в Кутчемес преди три хилядолетия, през времената когато двете кралства Стигия и Ахерон се простираха далече на север от великата река — над пасбищата на Шем и нагоре към платата. Тогава великото преселение на Хайборейците заля земите южно от люлката на тяхната раса в близост до северния полюс. Преселението бе едно неумолимо придвижване, продължило векове и епохи. Но по време на царуването на Турга Хотан, последния магьосник на Кутчемес, сивооки варвари с кестеняви коси, облечени във вълчи кожи и люспести ризници, бяха нахлули от север и с железните си мечове изсякоха царството Кот. Те преминаха през Кутчемес като приливна вълна, заливайки мраморните кули с кръв и кралство Ахерон падна в огън и руини.
Но още докато опустошаваха улиците на този град и съсичаха стрелците му, Турга Хотан погълна странна и ужасна отрова, след което жреци с маски на лицата поставиха и заключиха тялото му в гробницата, която сам той бе приготвил. Верните му служители загинаха пред стените на гробницата, удавени в кръв, но варварите не можаха да разбият вратата й, нито дори съумяха да оставят с чукове или огън следи по постройката. Не след дълго те напуснаха, оставяйки величествения град в развалини, а в увенчаната с купол от слонова кост гробница Турга Хотан спеше неосквернен, докато червеят на разрухата гризеше разпадащите се кули и дори реката, която бе напоявала неговите земи в отколешни времена, потъна в пясъците за да пресъхне завинаги.
Много крадци бяха опитвали да заграбят съкровището, което, преданието твърдеше, лежало на купове около изгнилите кости вътре в гробницата. И много крадци бяха намерили гибелта си на прага й, а още повече бяха преследвани от влудяващи сънища за да умрат накрая с пяна на устата.
Ето защо Шеватас потръпваше изправен с лице към гробницата и тръпките му не се дължаха само на легендата за огромната змия, която била охранявала костите на мага. Над всички митове за Турга Хотан лежеше покрова на ужаса и смъртта. От мястото, където крадецът продължаваше да стои, можеха да се видят развалините на огромната зала, където по време на празниците оковани пленници бяха чакали на колене докато главите им бъдат отсечени от жреца-крал в чест на Сет — божеството на Стигия с образ на змия. Някъде наблизо се е намирала и ямата — тъмна и ужасна, където обезумелите жертви били давани за храна на безименно, безформено, чудовищно същество, което е изпълзявало от друга, по-дълбока и по-кошмарна пукнатина в земята. Легендите правеха от Турга Хотан нещо повече от човек; той все още бе боготворен в отмиращ култ, чийто последователи изковаваха образа му върху монети, предназначени да се заплати последното пътуване на техните покойници по онази велика река на тъмнината, на която Стикс е само материална сянка. Шеватас беше виждал този образ върху монети откраднати изпод езиците на мъртъвците и той се бе запечатал неизличимо в съзнанието му.
Той подтисна страха си и изкачи стъпалата, водещи до бронзовата врата, чиято гладка повърхност не предлагаше нито резе, нито ключалка. Но не случайно той бе получил достъп до тайнствени култове, не напразно бе изслушвал мрачните тайни, споделяни шепнешком от поклонниците на Скелос в среднощна доба и бе чел забранените, обковани в железни корици книги на Вателос Слепеца.
Коленичил пред портала, той опипа прага с изтръпнали пръсти и с връхчетата им намери издатини твърде малки за да бъдат забелязани с око или да бъдат открити от по-неопитни пръсти. Той натисна издатините предпазливо, като следваше особена схема и шепнеше отдавна забравени заклинания. Когато натисна последната издатина, той отскочи бързо назад и нанесе с отворена длан бърз, остър удар в самия център на вратата.
Не се чу нито щракването на пружина, нито скърцането на панта, но вратата се отдръпна навътре и Шеватас шумно изпусна въздух през здраво стиснатите си зъби. Пред очите му лежеше къс, тесен коридор. Вратата се бе плъзнала по дължината на коридора и сега стоеше изправена в другия му край. Подът, тавана и стените на този подобен на тунел отвор бяха от слонова кост, а през отвор в една от стените безшумно изпълзя виещо се ужасяващо същество, което се изправи и втренчи гневен поглед в натрапника със страшните си светещи очи: змия, дълга шест метра с блестящи, дъгоцветни люспи.