Емилио Салгари
Черният корсар
I
ФЛИБУСТИЕРИТЕ ОТ ТОРТУГА
Един силен глас, в който се долавяха металически нотки, се надигна от морето и Отекна сред мрака с тези заплашителни думи:
— Хей вие, хора от лодката! Спрете или ще ви пратя на дъното!
Малкият плавателен съд с двама мъже в него, който с мъка напредваше по черните като мастило вълни, държейки се настрана от високия отсрещен бряг, който се очертаваше смътно на линията на хоризонта, сякаш там се криеше някаква опасност, рязко спря. Издърпали бързо греблата, двамата моряци се изправиха отривисто и загледаха неспокойно пред себе си, устремявайки поглед към една огромна сянка, която сякаш изведнъж бе изплувала от вълните.
И двамата бяха на около четиридесет години, но с енергични, остри очертания на лицата, които изглеждаха още по-дръзки от гъстите, четинести бради, не познали, по всяка вероятност, употребата на гребен или четка.
Две широкополи, филцови шапки, надупчени на много места и разпокъсани, покриваха главите им; раздрани вълнени, избелели ризи без ръкави зле прикриваха яките им гърди, пристегнати отдолу с червени пояси, също превърнати в дрипи, но придържащи чифт големи, тежки пистолети. Късите им калцуни също бяха раздрани, а босите им крака полепени от черна кал до колената.
Двамата мъже, които човек можеше да вземе за бегълци от някои от затворите на Мексиканския залив, ако по онова време е имало такива, каквито по-късно изобилствуваха в френска и английска Гвиана, виждайки тази огромна сянка да се очертава ясно на тъмносиния фон на хоризонта сред блесналите звезди, си размениха неспокоен поглед.
— Виж, Кармо — каза оня, който изглеждаше по-млад. — Погледни ти, който имаш по-остър поглед. Знай, че се касае за живот или смърт.
— Виждам кораб, който, макар да не е по-далеч от три пистолетни изстрела, не бих могъл да кажа дали иде от Тортуга, или от испанските колонии.
— Съмнително е да са приятели. Да дръзнат да стигнат дотук, почти под прицела на топовете на фортовете и при опасността да срещнат високопоставена ескадра кораби, съпровождащи някой галеон, препълнен със злато…
— Както и да е, видели са ни, Ван Щилер, и няма да ни оставят да побегнем. И да опитаме, един картеч ще е достатъчен да изпрати и двама ни в селенията на Велзевул.
Същият глас от преди, могъщ и звучен, отекна за втори път сред мрака и се изгуби далеч по водите на залива:
— Кой е там?
— Дяволът — измърмори оня, когото наричаха Ван Щилер.
Но другарят му се качи на седалката и викна с пълен глас:
— Кой е смелчагата, гдето иска да узнае от коя страна идеме? Ако любопитството го разяжда, нека дойде при нас и ще му отговорим с пистолетен залп.
Тази самонадеяност, вместо да раздразни човека, който ги разпитваше от мостика на кораба, като че ли го развесели, защото отговори:
— Смелчагите да се приближат, за да прегърнат своите братя от брега.
Двамата мъже от лодката нададоха радостен вик.
— Братята от брега! — възкликнаха.
После оня, който се наричаше Кармо, добави:
— Да ме погълне морето, ако не съм познал гласа, който ни праща тази добра вест.
— Кой мислиш, че е? — попита другарят му, който се бе вкопчил във веслото и гребеше с всички сили.
— Само един човек сред всички храбреци от Тортуга може да дръзне да проникне тук, под носа на испанските фортове.
— Кой?
— Черният Корсар.
— Небеса! Самият той!…
— Каква тъжна новина трябва да съобщим на този смел моряк — измърмори Кармо с въздишка. — А оня наистина е мъртъв…
— Докато междувременно той се е надявал да стигне навреме, за да го изтръгне жив от ръцете на испанците, нали, приятелю?
— Да, Ван Щилер.
— И това е вторият му брат, когото бесят.
— Да, вторият. Двама братя, и двамата окачени на позорната бесилка.
— Той ще отмъсти, Кармо.
— Вярвам в това и ние ще бъдем на негова страна. Денят, в който видя удушен онзи проклет губернатор на Маракаибо, ще бъде най-красивият в живота ми и ще пуша двата изумруда, които пазя съшити в панталоните си. За тях ще ми дадат поне хиляда пиастри, които ще изпия с другарите си.
— Ето, казвах ли ти? Това е кораба на Черния Корсар.
Тримачтовият кораб, който доскоро не можеше да бъде добре различен поради дълбокия мрак, сега се намираше на един хвърлей от малката лодка. Бе един от ония бързоходни кораби, които флибустиерите от Тортуга използуваха, за да догонват големите испански галеони, откарващи в Европа богатствата на централна Америка, Мексико и екваториалните области. Дори платноходи, снабдени с високи мачти, за да се възползуват и от най-лекия ветрец, с тесен кил, висок нос и кърма, както са ги правили навремето, и страшно въоръжени: дванадесет огнени гърла на дванадесет къси топа подаваха заплашително черните си вратове от левия и десен борд, докато от високата задна част на палубата се проточваха два тежки ловни топа, предназначени да пръснат мостика на врага с картечен залп.