Задавеният му глас отекна сред рева на вълните:
— Нощта, в която прекосявах тези води с трупа на брат ми, Червения Корсар, всички помните моята клетва. Проклета да е онази нощ, която сега иска от мен смъртта на любимата ми!
— Коменданте… — рече Морган, като приближи.
— Тишина! — викна Корсарът със задавен от сълзи глас. — Тук заповядват моите братя!
Тръпка на суеверен ужас полази по гърбовете на екипажа. Очите на всички бяха обърнати към морето, което блестеше както през нощта на ужасната клетва, от страх да не се появят сенките на двамата корсари, погребани в морските дълбини.
Междувременно, младата фламандка продължаваше да отстъпва, хванала главата си с две ръце. Корсарът бавно отиваше към нея, с пламнали очи като два въглена И двамата не говореха, сякаш вече нямаха глас.
Онемели, неподвижни, ужасени от тази сцена. Флибустиерите не сваляха очи от тях.
Девойката стигна до началото на стълбите, които водеха към каютите, спря за миг, вдигна двете си ръце в знак на отчаяние и започна да слиза, следвана от Корсара. Когато стигнаха в салона, херцогинята спря.
Корсарът затвори вратата и с хълцащ глас й каза:
— Нещастница!
— Да — промълви девойката с угаснал глас, — нещастница съм.
Последва кратка тишина, прекъсвана само от хълцанията на фламандката.
— Проклета да е тази моя клетва! — подхвана Корсарът, напълно сломен. — Вие… дъщеря на Ван Гулд на оногова, към когото храня вечна омраза!… Дъщеря на предателя, които изби братята ми! Господи, това е ужасно?
Спря за миг, после продължи с развълнуван глас:
— Та нима не знаехте, че съм се заклел да унищожа всички ония, които имат нещастието да принадлежат към семейството на моя смъртен враг? Заклех се в нощта когато спуснах в морето третия си брат, убит от баща ви, о господи, хората ми бяха свидетели на онази ми злощастна клетва, която сега ще струва живота на единственото момиче, което съм обичал, защото вие… ще умрете!
— Е, добре, убийте ме! — рече тя. — Съдбата е пожелала баща ми да стане предател и убиец Убийте ме с вашите ръце. Ще умра щастлива, ако смъртта ми иде от човека, когото обичам най-много.
— Аз? — каза Корсарът и се отдръпна уплашено. — Аз да ви убия? Не… това не мога.
Стана от стола, сграбчи момичето за ръката и го повлече Към прозореца на десния борд.
Морето отдолу блестеше, сякаш разтопен бронз бе плъзнал под вълните, а по тъмния хоризонт, натежал от облаци просветваха далечни мълнии.
— Вижте — рече Корсарът с нарастващо вълнение. — Морето блести, като онази нощ, когато спуснах в недрата му телата на моите братя, жертвите на вашия баща. Те са там долу, следят ме, гледат кораба ми… — виждам очите им, приковани в мен… виждам труповете им да се полюшкват между вълните. Те искат отплата, искат да изпълня клетвата си. Мои братя! Почивайте в мир! Ще изпълня клетвата си… но ви моля, бдете над жената, която най-много обичах… която тъй-много обичах!…
Пристъп от плач задави думите му. С лице на луд или на човек, който бълнува, се бе надвесил от прозореца и втренчил поглед в разярените вълни. Изведнъж се извърна към девойката, която се бе отскубнала от ръцете му. Всякакъв израз на болка бе изчезнал от лицето му. Сега той бе отново страшният морски корсар, суров и безпощаден.
— Пригответе се да умрете, синьорина — каза й той със злокобен глас. — Молете се братята ми да ви закрилят! Чакам ви на палубата.
Напусна салона с твърда крачка, без да се извърне, качи се по стълбата, прекоси горната палуба и застана на командния мостик.
— Морган — обърна се той към своя помощник. — Наредете да приготвят една лодка и я спуснете в морето.
Хората от екипажа не се помръднаха. Само кормчията въртеше лоста, насочвайки „Мълния“ на север, след останалите кораби на флибустиерската флотилия, чиито фенери блещукаха в далечината.
— Какво искате да правите, коменданте? — попита вторият офицер.
— Да удържа на клетвата си — отвърна Корсарът с притихнал глас.
— Кой ще слезе в лодката?
— Дъщерята на предателя.
— Синьор!…
— Тишина! Моите братя ни гледат. Изпълнявайте! На този кораб заповядва Черният Корсар!
Никой не помръдна, за да изпълни заповедта му; този екипаж, съставен от горди мъже, какъвто беше техният шеф, мъже, сражавали се себеотрицателно в десетки битки, в този върховен момент се чувствуваха като приковани от непреодолим ужас.
Гласът на Корсара отекна втори път от мостика, този път властен и грозен:
— Моряци, изпълнете заповедта!
Боцманът излезе от редиците и даде знак на няколко души да го последват. Те спуснаха под стълбата на десния борд една лодка, поставиха в нея храна и буре с вода и зачакаха други заповеди.