Но преди да се втурне отново в бяг, рече неочаквано:
— Не, Кармо! Просветна ми нова идея в главата. Струва ми се, че с малко хитрост можем да заличим следите си.
Бързо се насочи към една къща, която затваряше края на улицата. Представляваше скромно жилище на два етажа, гредоред от зидария и дърво, с малка тераса отгоре, покрита с вази и цветя.
— Кармо — рече Корсарът. — Отвори ми тази врата.
— В тази къща ли ще се скрием?
— Това ми се струва най-добрият начин да прикрием следите си от войниците.
— Отлично, капитане. Ще се нанесем без да плащаме един грош наем.
Вкара дългата наваха в процепа на вратата и с лек натиск отмести резето. Двамата пирати побързаха да влязат и затвориха вратата след себе си, а през същото време войниците преминаха през улицата, викайки колкото им стига глас:
— Спрете ги, спрете ги!
Олюлявайки се в тъмнината, двамата пирати стигнаха скоро до някаква стълба, по която се изкачиха без колебание и спряха на горната площадка.
— Трябва да сме наясно къде се намираме — рече Кармо. — Каква лоша изненада ще бъдем за обитателите!
Запали с чакмака парче фитил за оръдие и раздуха пламъчето.
— А! Ето една врата — рече.
— Вътре някой хърка — добави Корсарът.
— Добър знак. Който спи в този момент, е кротък човек. Междувременно Корсарът бе отворил безшумно вратата и влязъл в скромно наредена стая с едно-единствено легло, заето от спящия. Запали свещ с фитила, приближи до леглото и решително отметна завивката.
Човекът в леглото беше плешив старец, с набръчкано лице, козя брадичка и щръкнали нагоре мустаци. Спеше така сладко, че не го събуди дори светлината в стаята.
— Безспорно този човек не би могъл да ни създаде неприятности — рече Корсарът, докато разтърсваше човечеца за ръката, макар първоначално това да не даде никакъв резултат.
— Ще се наложи да гръмнем до ухото му — рече Кармо.
При третото раздрусване старецът реши да отвори очи. Като забеляза двамата въоръжени мъже, той бързо се изправи и седна, разтваряйки уплашено очи. После със задавен от ужас глас промълви:
— Загубен съм!
— Здравей, приятелю! Не е дошло време за умиране, дори ми се струва, че сега сте по-жив от всякога — каза му Кармо.
— Кой сте вие? — попита го Корсарът.
— Един беден човек, който не е сторил никога никому зло — отговори старецът, тракайки зъби.
— Нямаме намерение да ви сторим зло, ако отговорите на въпросите ни.
— Значи ваше благородие не е крадец?…
— Флибустиер съм от остров Тортуга.
— Флибустиер!… Тогава съм загубен!…
— Казах ви, че няма да ви сторим никакво зло.
— Тогава какво искате от такъв бедняк като мен?
— Да научим преди всичко дали сте сам в къщата.
— Сам съм, господине.
— Кой живее наоколо?
— Добри граждани.
— А вие какво работите?
— Аз съм един беден човек.
— Да, един беден човек, който притежава къща, а аз нямам дори легло — рече Кармо. — Ах, стара лисицо, страхуваш се за парите си, нали?
— Нямам пари, ваше благородие.
Кармо избухна в смях.
— Един флибустиер, когото титуловат „благородие“! Този човек е истински веселяк.
Старецът го изгледа накриво, но тутакси се отказа да играе ролята на обиден.
— Накратко — рече Корсарът със заплашителен тон. — Какво вършите в Маракаибо?
— Беден нотариус съм, господине.
— Добре, но знай, че ние се настаняваме в твоята къща, докато ни се удаде случай да си отидем. Няма да ти сторим никакво зло, но внимавай: ако ни предадеш, главата ти ще падне от раменете. Разбра ли ме?
— Но какво искате от мен? — проплака нещастникът.
— Нищо за сега. Облечи се и да не сме те чули да викаш или ще изпълним заканата си.
Нотариусът побърза да се подчини, но бе така изплашен, че трепереше като лист и Кармо трябваше да му помогне да нахлузи дрехите си.
— Сега завържи този човек и внимавай да не избяга — каза Корсарът.
— Отговарям за него като за себе си, капитане. Ще го завържа тъй, че да не може да направи и най-малкото движение.
Докато Кармо завързваше стареца, Корсарът бе отворил прозореца към улицата, за да види какво става навън. Изглежда патрулите вече се бяха отдалечили, тъй като виковете им не се чуваха, но по прозорците на близките къщи разбудените хора шумно разговаряха.
— Чухте ли? — викаше един дебелак, размахвайки дълъг аркебуз — Изглежда флибустиери се опитали да нападнат града.
— Невъзможно — отвърнаха други гласове.
— Чух войници да викат.
— Дали са ги прогонили?
— Сигурно, защото не се чува нищо.