Уличката беше пуста, но ако малко преди това Корсарът бе зърнал негъра, той не би трябвало да бъде далеч.
„Все някъде ще го открия — рече си Кармо. — Ако Моко е решил да се върне, значи сериозни причини не са му позволили да напусне Маракаибо. Дали проклетият Вая Гулд не е разбрал, че в дъното на операцията стои Черният Корсар? Възможно ли е съдбата да пожелае и тримата смели братя да паднат в ръцете на зловещия старец?… Каквото ще да става! Ние ще се измъкнем от тук, за да му върнем един ден зъб за зъб, око за око, живот за живот!“
Говорейки си по този начин, Кармо излезе на уличката и се готвеше да завие покрай една къща, когато един въоръжен с аркебуз войник, скрит дотогава под свода на един портал, препречи изведнъж пътя му и каза със заплашителен глас:
— Стой!
— Проклятие! — промълви Кармо, като бръкна в джоба и стисна пистолета. Но той прие бързо невинен вид на скромен гражданин и рече:
— Какво желаете, войниче?
— Да науча кой сте.
— Как!… Не ме ли познавате? Аз съм нотариусът на квартала.
— Простете, отскоро съм в Маракаибо, господин нотариус. Къде отивате, ако мога да знам?
— Един нещастник е на смъртно легло, а вие разбирате, че когато някой се готви да се пресели в отвъдния свят, налага му се да мисли за своите наследници.
— Истина е, господин нотариус, но внимавайте да не срещнете флибустиерите.
— Боже мой! — възкликна Кармо, преструвайки се на уплашен. — Тук флибустиери? Че как тези каналии са посмели да дебаркират в Маракаибо, тъй силно укрепен град и управляван от онзи храбър войн, наречен Ван Гулд?
— Не е известно по какъв начин са успели да дебаркират, след като не е бил забелязан никакъв флибустиерски кораб, нито край островите, нито в Корския залив, но че са вече тук няма никакво съмнение. Достатъчно е да знаете, че са убили трима-четирима от нашите хора и са имали смелостта да откраднат трупа на Червения Корсар, обесен на площада пред губернаторския дворец заедно с екипажа му.
— Непрокопсаници!… А сега къде са?
— Предполага се, че са побегнали в полето. Изпратени са войскови части на различни места и се надяват да ги заловят, за да правят весела компания на обесените.
— Да не би да са се скрили в града?
— Не е възможно; били са видяни да бягат към полето.
Кармо вече знаеше достатъчно и затова реши да продължи пътя си, за да не изпусне негъра.
— Ще внимавам да не ги срещна — рече. — Лека служба, войниче. Аз тръгвам, за да не пристигна твърде късно за мои клиент.
— Желая ви успех, господин нотариус.
Хитрият Кармо нахлупи шапката си над очите и бързо се отдалечи, оглеждайки се, уж много се страхува.
Вече свиваше около ъгъла, за да навлезе в една по-широка улица, от двете страни на която се редуваха красиви къщи с елегантни веранди, поддържани от разноцветни стълбове, когато зърна една гигантска, черна сянка, долепена до една палма в близост на голям господарски дом.
— Ако не се лъжа това ще е приятелят ми Моко — промълви пиратът. — Този път наистина много ни върви, или както казват испанците, дяволът ни закриля.
Човекът, който се криеше зад палмовото дърво, виждайки Кармо да наблюдава, се опита да залегне в сянката на Портала, като смяташе, че насреща му иде стража, но понеже и тук не се чувствуваше сигурен, бързо сви около господарския дом, за да достигне една от многото улички на града.
Кармо, обаче има достатъчно време да се увери, че това наистина е негърът. С няколко скока успя да стигне до ъгъла и викна тихичко:
— Хей, куме…
Негърът спря веднага, после след кратко колебание се върна. Разпознавайки Кармо, въпреки дегизировката му, изненадано и радостно отвърна:
— Ти ли си, бели приятелю?
— Имаш добро зрение, черни Моко — каза Кармо като се смееше.
— А капитанът?
— Засега не мисли за него, здрав е и това е достатъчно. Но ти защо се върна? Комендантът ти бе заповядал да занесеш трупа на кораба.
— Не можах, приятелю. Гората е пълна с войскови части, дошли вероятно от брега.
— Знаят ли за нашето присъствие?
— Страхувам се, че да.
— А къде скри трупа?
— В моята колиба, между два пласта от свежи листа.
— Испанците няма ли да го открият?
— Имах предвидливостта да пусна на свобода всичките си змии. Ако войниците поискат да влязат в колибата, ще срещнат змиите и ще побягнат.
— Хитър си, приятелю.
— Правя каквото мога.
— Значи смяташ, че засега не можеш да се измъкнеш…