— Но аз не желая да загубя дома си.
— Ще поискам губернаторът да ви обезщети.
На уличката отекна втори залп и куршумите засвистяха в стаята.
— Напред, смели моряци! — викна Корсарът. — Кармо, иди да запалиш фитила.
— Готов съм, коменданте.
— Внимавай бурето да не избухне преди да сме напуснали къщата.
— Фитилът е дълъг — отвърна флибустиерът и се спусна стремглаво по стълбите.
Корсарът, четиримата пленници, Ван Щилер и африканецът се изкачиха на тавана, докато войниците продължаваха да стрелят по прозорците и им викаха да се предадат. Куршумите свистеха навсякъде и караха нотариуса да трепери като лист, но не и флибустиерите и граф ди Лерма, мъж обръгнал в боя.
Стигнали в таванското помещение, негърът посочи на Корсара един широк отвор на покрива, направен от него с помощта на някаква желязна греда.
— Напред! — рече Корсарът.
Прибра за миг сабята си, вкопчи се за ръба на отвора и бързо се изправи на покрива, оглеждайки се наоколо. Забеляза веднага, няколко покрива по-нататък, високи дървета и палми, една от които бе надвиснала над един зид и разпростряла листата си над керемидите.
— От там ли ще се спуснем? — попита той негъра, който го бе последвал.
— Да, господарю.
— Ще можем ли да излезем от онази градина?
— Надявам се.
Граф ди Лерма, племенникът му, слугата и нотариусът, повдигнати от силните ръце на Ван Щилер, се появиха на покрива в същия момент, в който и Кармо.
— Бързо, господа, след две минути къщата ще се сгромоляса под краката ни — викна той.
— Разорен съм! — захленчи нотариусът. — Кой ще ме обезщети после…
Ван Щилер прекъсна хленча му и го тикна грубо напред.
— Елате да вземете малко въздух и вие — рече му.
След като се увери, че няма неприятели, Корсарът скочи на друг покрив, следван от граф ди Лерма и племенника му. По същото време залповете следваха един след друг и над покривите се носеха облаци от дим. Изглежда аркебузерите бяха решили да направят къщата на решето преди да съборят вратата, надявайки се по този начин да накарат флибустиерите да се предадат. А може би страха, че Корсарът ще постави в действие ужасната си закана, погребвайки се заедно с четиримата пленника, ги задържаше още да нападнат къщата.
Като влачеха със себе си нотариуса, който не се държеше на краката си, флибустиерите стигнаха последната къща край палмовата горичка. Оттатък се простираше обширна градина, оградена с висок зид, който граничеше с полето.
— Познавам тази градина — рече графът. — Тя принадлежи на приятеля ми Моралес.
— Надявам се, че няма да ни издадете — каза Корсарът.
— Напротив, кавалере. Още не съм забравил, че ви дължа живота си.
— Бързо, да слизаме — каза Кармо. — Взривът може да ни хвърли във въздуха.
Едва що изрече тези думи, когато видя гигантска светкавица, последвана от ужасен трясък. Флибустиерите и техните другари почувствуваха земята да трепери под краката им, после паднаха един връз друг, докато от всички страни започнаха да валят камъни и парчета зидария, части от мебели и ивици от горящ плат. Облак от дим легна над покривите и затъмни всичко, а откъм уличката се носеше грохотът на срутващи се стени и покриви сред викове на ужас и ругатни.
— Гръм и мълния! — чу се гласът на Кармо, който бе отхвърлен чак до водосточната тръба. — Само още един метър и щях да тупна в градината като чувал с картофи.
Черният Корсар бързо се бе изправил и вървеше пипнешком сред дима, който го заобикаляше.
— Живи ли сте всички? — попита.
— Надявам се — отвърна Ван Щилер.
— Чакайте… тук някой лежи — обади се графът. — Да не би да го е ударило някое парче?
— Това е този негодяй нотариусът — рече Ван Щилер. — Но успокойте се, само е припаднал от страх.
— Да го оставим тук — рече Кармо. — Ще се оправи по някакъв начин, ако не издъхне преди това от болка по загубената си къща.
— Не — отвърна Корсарът. — Виждам пламъци сред дима; ако го оставим тук има опасност да бъде опечен. Взривът е запалил околните къщи.
— Вярно е — потвърди графът. — Вече виждам една къща да гори.
— Да се възползуваме от суматохата, за да побегнем, приятели, рече Корсарът. — Ти, Моко, ще се нагърбиш с нотариуса.
Канеше се да тръгне по една широка улица, която водеше към градската стена, когато видя няколко души, въоръжени с аркебузи, да изскачат от едни храсталаци и да викат:
— Стойте или ще открием огън!
Корсарът стисна сабята с дясната си ръка, а с лявата извади пистолета си, решен да си проправи път, но графът го спря:
— Оставете на мен, кавалере. Излезе напред и викна на хората: