Неприятелският кораб след този първи топовен залп, който би трябвало да означава, че преследването трябва да престане, отново обърна на борд, насочвайки се на юг, явно решен да стигне залива на Маракаибо. Доловил намерението на противника си, Черният Корсар се обърна към Морган и му каза:
— Идете на носа!
— Да открием ли огън, синьор?
— Още не, много е тъмно. Идете да разпоредите готовност за абордаж.
— Абордаж ли, синьор?
— Ще видим.
Морган повика боцмана и се насочи към носа, където четиридесет моряка чакаха залегнали с извадени саби в едната ръка и пушка в другата.
— Стани! — заповяда Морган. — Идете да приготвите въжетата с куки.
После се обърна към хората, които бяха заели позиция зад фалшбордовете и добави: — Поставете преградите!
Четиридесетте човека на носа се захванаха мълчаливо на работа, без всякаква суматоха, под бдителното око на втория офицер. Тези мъже, ако се страхуваха от Черния Корсар, не по-малко трепереха от Морган — човек неумолим, смел като Корсара и готов на всичко.
От английски произход, той отскоро бе пристигнал в Америка, но веднага се бе наложил с предприемчивостта си, изключителната си енергия и авторитет. Вече блестящо се бе проявил като втори офицер под командуването на друг известен корсар, Менсфилд, но по-късно надмина по смелост и дарби най-прочутите флибустиери от остров Тортуга, когато бе организирана Панамската експедиция и превзет едноименния град — перлата на Пасифика, считан дотогава за непревзимаем.
Надарен с изключителна сила, с красива външност и вътрешно благородство, орловият му поглед излъчваше власт и тайнствено обаяние. Също като Черния Корсар, той знаеше как да се наложи над тези груби хора на морето и да ги накара да му се подчинят само с едно движение на ръката.
Под негово ръководство за по-малко от двадесет минути бяха издигнати две яки прегради от левия към десния борд — едната пред фокмачтата, другата пред главната мачта. Бяха съставени от греди и бъчви пълни с железни парчета, определени да защитят задната палуба в случай, че врагът нахлуе през горната. Зад гредите бяха поставени петдесет ръчни гранати, куките за абордаж бяха окачени по фалшборда, защитени от своя страна с рула от платна, зад които щяха да застанат стрелците.
Когато всичко бе готово, Морган събра хората на горния мостик и застана на наблюдение до крайната мачта на носа, с ръка на сабята.
Неприятелският кораб по това време не отстоеше на повече от шест-седемстотин метра. „Мълния“, оправдавайки напълно името си, бе взел преднина и се готвеше да връхлети над чуждия кораб с неудържим устрем.
Испанският кораб вече можеше да бъде различен ясно, макар нощта да бе тъмна и безлунна. Както Ван Щилер се бе усъмнил, касаеше се за линеен кораб с внушителен вид, с висок борд и отрупани до върха мачти с платна. Бе истински боен кораб, може би тежко въоръжен и обслужен от многоброен екипаж, решен да се защитава докрай.
Всеки друг Корсар от остров Тортуга би се въздържал да нападне подобен кораб с такива високи бордове, защото победата не се откупваше с мършавата плячка. Флибустиерите предпочитаха да нападат търговските кораби и галеоните, натоварени с богатства от мините на Мексико, Юкатан и Венецуела, но Черният Корсар не мислеше така, защото богатствата не го блазнеха. Може би в този кораб той виждаше един силен съюзник на Ван Гулд, който по-късно би могъл да спъне плановете му, затова се готвеше да го нападне преди да подсили ескадрата на адмирал Толедо.
На петстотин метра, испанския кораб, установявайки, че е упорито преследван и явно убеден във враждебните намерения на Корсара, даде втори залп с един от едрокалибрените си топове. Гюллето този път не падна в морето, а мина между платната на фокмачтата, откъсна върха на бизана и повали черния флаг на Корсара.
Двамата артилерийски командири от задната палуба се обърнаха към Черния Корсар, който не помръдваше от кормилния лост и попитаха, поднасяйки рупора към устните си:
— Да започваме ли, коменданте?
— Не още — отвърна Корсарът.
Трети оръдеен изстрел отекна над морето, по-силен от предишните два и трето гюлле просвири между въжетата, като продъни кърмовия фалшборт, на три крачки само от кормилото.
Нова сардонична усмивка премина по устните на коменданта, но никаква заповед не излезе от устата му.
„Мълния“ ускори хода си, показвайки на вражеския кораб своя шип, който пореше водите с глухо шумолене и бързаше да разцепи търбуха на испанския кораб. Летеше като черна птица с огромен клюн. Изгледът на този кораб, който се бе появил сякаш неочаквано от морските дълбини и тихо приближаваше, без да отговори на предизвикателствата, без признак на живот по палубата му, изглежда бе събудил у суеверните испански моряци зловещо впечатление.