Изведнъж силен крясък отекна в мрака. На неприятелския кораб се чуваха викове на ужас и бързи команди. За миг един властен глас, вероятно този на коменданта, заглуши всички останали:
— Всички на платната на левия борд! Завърти лоста докрай! Огън!
Страхотен залп избухна от борда на линейния кораб и огнени светкавици осветиха нощта. Седемте оръдия на десния борд и двете далекобойни оръдия на палубата изригнаха метална градушка срещу корсарския кораб, но не възпряха устрема на „Мълния“. Боден от силната ръка на Черния Корсар, той връхлетя стремглаво срещу големия кораб. Но за щастие, едно ловко извиване на пилота го спаси от страхотния удар. Той рязко се отмести от своя курс на ляв борд, избягна по чудо удара на шипа, който бързо щеше да го изпрати на морското дъно.
„Мълния“ мина там където миг преди се намираше кърмата на неприятелския кораб. Докосна я с борда си и глух тътен отекна чак в трюма, прекърши долния ред На бизана и част от външния борд на кърмата, но това бе всичко.
След като пропусна удара с тарана, корсарският кораб продължи своя бяг и изчезна в мрака, без да даде признак, че на борда му се крие многоброен екипаж и разполага с мощно въоръжение.
— Гръм и мълния! — възкликна Ван Щилер, който бе затаил дъх в очакване на ужасния удар. — Това се нарича щастие за испанците!
— Не бих дал лула тютюн за всички ония отсреща — отвърна Кармо. — Вече ми се струваше, че ги виждам да изчезват на дъното на залива.
— Мислиш ли, че комендантът ще се опита да повтори удара?
— Сега испанците ще бъдат нащрек и ще ни поднесат носа си.
— И здравата ще ни бомбардират. Ако беше денем здравата бихме си изпатили.
— Но се отървахме с незначителни повреди.
— Чакай, Кармо…
— Какво има?
Черният Корсар извика през рупора:
— Готови за пълен ляв на борд!
— По дяволите! Не мога да повярвам, че ще остави испанците да си отидат — рече Кармо.
— А мен ми се струва, че самите те нямат такова намерение.
Вярно беше. Вместо да продължи своя курс, испанският кораб бе спрял и застанал срещу вятъра, сякаш бе решен да приеме сражението. Но стана ясно, че бавно извива на борд, излагайки тарана си, за да избегне нов удар.
На две мили разстояние „Мълния“ също изви на борд, но вместо да се насочи отново към врага, описваше около него широк кръг, като се държеше извън обсега на оръдията му.
— Разбирам — рече Кармо. Нашият комендант иска да изчака зората преди да поднови сражението и се хвърли на абордаж.
— Както и да попречи на испанците да продължат курса си към Маракаибо — добави Ван Щилер.
— Да, точно така. Нека се подготвим, драги мой, за отчаяна борба, и както е обичай сред нас флибустиерите, ако бъда разсечен на две от някое гюлле или убит на мостика на неприятелския кораб, обявявам те наследник на скромното ми богатство.
— Което възлиза? — попита смеейки се Ван Щилер.
— На два изумруда; струват поне петстотин пиастри парчето и ги крия в подплатата на дрехата си.
— Цяла седмица ще пием за твое здраве в Тортуга. Аз също те определям за мой наследник, но те предупреждавам, че имам само три дублона, зашити в пояса ми.
— Ще стигнат, за да изпразним шест бутилки испанско вино в твоя памет, приятелю.
— Благодаря ти, Кармо; сега съм спокоен и ще приема леко смъртта.
Междувременно „Мълния“ продължаваше да кръжи около линейния кораб, който стоеше на едно място и въртеше само носа си.
Черният Корсар не бе напуснал кормилния лост. Очите му, които светеха, като тези на нощните зверове, не се откъсваха за миг от линейния кораб. Екипажът му го наблюдаваше със суеверен ужас. Този човек, който управляваше кораба си, сякаш бе влял душата си в него и го движеше около жертвата почти без да промени положението на платната, застанал мрачен и неподвижен горе на мостика, внушаваше страх и почитание сред най-загрубелите моряци на „Мълния“.
Цялата нощ корсарският кораб продължи да се върти около своята жертва, без да отговори на топовните залпове, които впрочем не постигаха никакъв ефект. Но когато звездите почнаха да избледняват и първите отблясъци на зората оцветиха водите на залива, отново се чу гласът на Корсара:
— Моряци! Всички на своя боен пост! Вдигнете знамето! — викна той.
„Мълния“ вече не кръжеше около тримачтовия линеен кораб, а се насочваше право към него, готов за абордаж.
Големият черен флаг на Корсара бе издигнат на върха на бизана и закован, та никой да не може да го свали, кое то означаваше победа или смърт, но без поражение.