Артилеристите от задната палуба бяха насочили двата топа, докато флибустиерите от фалшборда бяха прокарали пушките си през процепите на навитите платнища.
Черният Корсар след като се увери, че всички бяха на бойния си пост, включително хората по марсовете и редовете, викна с пълен глас:
— Моряци! Вече не ви задържам! Да живее флибустиерството!
Три мощни ура отекнаха на борда на корсарския кораб, придружени от грохота на оръдията.
Линейният кораб през това време също се бе обърнал към „Мълния“. Изглежда на борда си имаше смели и решителни мъже, защото обикновено испанските кораби гледаха да избегнат нападенията на корсарите от Тортуга, знаейки от опит с какви страшни неприятели ще имат работа.
На разстояние около хиляда стъпки започна отново канонадата. Когато пушекът разредя, пред корсарския кораб се появи голям тримачтов съд с много висок борд, снабден с четиринадесет огнени гърла — истински боен кораб, откъснат поради някаква неотложна, причина от ескадрата на адмирал Толедо.
На капитанския мостик се виждаше комендантът в парадна униформа, със сабя в ръка, заобиколен от своите офицери, а по горната палуба личаха множество моряци. С големия си флаг на Испания, издигнат на напречния ред на главната мачта, тази мощна военна единица се насочваше неустрашимо към „Мълния“, боботейки ужасно.
Макар и доста по-малък, корсарският кораб не се оставяше да бъде сплашен от този дъжд от гюллета. Те падаха нагъсто по мостика, проникваха в трюма и батареите, затрудняваха маневрите, създаваха празни пространства сред флибустиерите на носа, но „Мълния“ не забавяше хода си. На четиристотин метра стрелците дойдоха на помощ на двете оръдия, обсипвайки с куршуми горната палуба на неприятеля. Този огън скоро трябваше да се окаже пагубен за испанците, защото, както се каза за флибустиерите, рядко е те да не улучат, тъй като преди са били буканиери, сиреч ловци на диви биволи. И наистина джепането на големите аркебузи сееше смърт много повече, отколкото топовете. Испанците падаха на дузини, падаха топчиите край оръдията, падаха офицерите от командния мостик. Не минаха десет минути и не остана ни един. Комендантът също бе повален сред офицерите от щаба си, преди още двата кораба да абордират.
Оставаха обаче хората от батареите, доста по-многобройни от моряците на палубата. Така, че победата беше още спорна.
На двадесет метра един от друг двата кораба извиха рязко на борд. Гласът на Корсара веднага отекна сред артилерийския тътен:
— Свий платната на гротмачтата, обърни към вятъра редовете на фокмачтата, опъни докрай бизана!
„Мълния“ рязко се измести под един силен удар на лоста. Корсарът скочи от мостика със сабя в десницата и пистолет в лявата ръка.
— Мъже на морето! — извика. — На абордаж!
XI
ФЛАМАНДСКАТА ХЕРЦОГИНЯ
Като видяха своя комендант и Морган да се хвърлят на абордаж над кораба, който вече не можеше да им избяга, флибустиерите се втурнаха подире им като един човек.
Бяха хвърлили пушките, почти излишно оръжие при бой гърди, в гърди. Сграбчили абордажните саби и пистолетите, сега те се понесоха напред като пълноводна река, ревяха с цяло гърло, за да всеят по-голям ужас. Абордажните куки бяха хвърлени бързо, за да могат двата кораба да се долепят, но първите флибустиери стигнали до крайната мачта на носа нетърпеливо се бяха хвърлили върху найтовите и спускайки се по тях се изтъркулваха на горната, палуба на испанския кораб.
Там обаче веднага се бяха натъкнали на неочаквана съпротива. От люковете се изсипваха испанци от батареите, с оръжие в ръка. Бяха поне стотина, водени от няколко офицера и двама артилерийски подофицери. За миг се пръснаха по мостика, качиха се нависоко по носа и от там скачаха върху флибустиерите, а други се втурнаха към задната палуба и оттам загърмяха от упор с леките оръдия и посипваха палубата на флибустиерите с картечен ураган.
Черният Корсар не се подвоуми. Двата кораба вече се намираха борд до борд, пристегнати от въжетата с куки. С един скок прехвърли фалшборта и се появи на горната палуба на испанския кораб.
— След мен, флибустиери! — извика.
Морган го последва, след него се втурнаха стрелците, а и другите, застаналите по марсовете и въжените стълбици, хвърляха гранати и стреляха като луди с пушките и пистолетите си.
Битката се разразяваше безмилостна и страховита.
Три пъти Черният Корсар повеждаше хората си в атака на кърмовия мостик, където се бяха струпали шестдесетина испанци, които помитаха горната палуба с леките оръдия, и три пъти бе отблъснат.