Морган също бе отбит от носовия мостик. И от двете страни битката се водеше ожесточено. Испанците, които бяха понесли ужасни загуби от огъня на стрелците и редиците им бяха оредели, геройски се съпротивляваха, решили да умрат вместо да се предадат.
Ръчните гранати, хвърлени от флибустиерския кораб, сееха смърт сред техните редици, макар да не отстъпваха. Мъртвите и ранените бяха на купчини, но големият флаг на Испания се вееше дръзко на върха на мачтата и кръста му блестеше на първите слънчеви зари. Тази съпротива не трябваше да трае дълго. Флибустиерите ожесточени от упорството на враговете, се хвърлиха за последен път в атака на предния мостик, водени от Корсара и Морган, сражаващи се на първа линия. Те се катереха по въжетата и марсовете, тичаха по парапети и фалшбортове, скачаха от всички страни върху последните защитници на този нещастен кораб.
Черният Корсар разкъса стената от човешки тела и се озова по средата на тази последна група сражаващи се испанци. Захвърлил е абордажната сабя и сега в ръката му блести шпага. Тя свисти като змия, отбива и нанася удари вляво и вдясно. Никой не може да противостои на ръката му, полека-лека той си проправя път и стига до купчина мъртъвци, чиято кръв се стича на вади по наклонения под на мостика.
В този момент Морган притича с група флибуситери. Бе успял да превземе мостика на носа и се готвеше да избие малцината оцелели, които защищаваха отчаяно флага на кораба, развяващ се на върха на мачтата.
— Избийте и тия тук! — викна той.
Черният Корсар го спря и викна на свой ред:
— Моряци! Черният Корсар побеждава, но не убива!
Устремът на флибустиерите замря и оръжията, готови да ударят, бяха сведени.
— Предайте се! — извика Корсарът и приближи към испанците, струпани около кормилния лост. — Пощадявам живота на храбреците.
Един помощник-боцман, единственият оцелял сред офицерските и подофицерските чинове, излезе напред и хвърли окървавената си брадва.
— Победени сме — каза с глух глас. — Правете с нас каквото искате.
— Вземете си брадвата, помощник-боцман — отвърна Корсарът с благородство. — Смели мъже като вас, които тъй геройски защитават знамето на своето далечно отечество, заслужават моето уважение.
След тези думи изгледа оцелелите, без да обръща внимание на изумлението на помощник боцмана — изумление съвсем естествено при подобни битки, защото флибустиерите не проявяваха милост към победените и почти никога не връщаха свободата им без откуп.
От защитниците на линейния кораб бяха останали само осемнадесет души и повечето от тях ранени. Бяха хвърлили оръжието и очакваха с мрачно примирение съдбата си.
— Морган — рече Корсарът, — спуснете във водата голямата спасителна лодка с хранителни запаси за една седмица.
— Какво, ще пуснете на свобода всичките тези хора? — попита заместникът му с огорчение.
— Да. Обичам да възнаграждавам смелите, макар и нещастни.
Помощник-боцманът чу тези думи и рече:
— Благодаря, коменданте. Ще запомним великодушието на оня, когото наричат Черният Корсар.
— Мълчете и отговаряйте на въпросите ми.
— Говорете, коменданте.
— От къде идехте?
— От Вера Крус.
— Накъде бяхте се насочили?
— Към Маракаибо.
— Чакаше ли ви губернаторът? — попита Корсарът и сбърчи чело.
— Не знам, синьор. Само капитанът би могъл да ви отговори.
— Разбирам. Към коя ескадра се числеше корабът ви?
— Към тази на адмирал Толедо.
— Носите ли товар в трюма?
— Гюллета и барут.
— Отивайте, свободен сте?
Вместо да се подчини, помощник-боцманът го загледа някак си смутено, което не убегна от погледа на Корсара.
— Какво още искате да кажете?
— Че има и други хора на борда, коменданте.
— Може би пленници?
— Не, жени и пажове.
— Кои са тези жени?
— Капитанът не ни каза, но изглежда, че между тях има една с висок ранг.
— Например?
— Една херцогиня, синьор.
— На този боен кораб? — попита изненадан Корсарът. — От кое пристанище я взехте?
— От Вера Крус.
— Добре. Ще дойде с нас на Тортуга и, ако иска да си възвърне свободата, ще плати откупа, който моят екипаж ще и определи. А сега тръгвайте, храбри защитници на родното знаме; пожелавам ви да стигнете щастливо до брега.
— Благодаря, синьор.
Голямата спасителна лодка бе спусната в морето и снабдена с припаси за осем дни, няколко пушки и патрони към тях.
Помощник-боцманът и неговите осем моряка слязоха в лодката, а през това време голямото знаме на Испания бе смъкнато от мачтата и на негово място бе издигнат черният флаг на Корсара, поздравен от два оръдейни залпа.